— Граф Унтерберг! — каза си прималял Богдан. И той неволно се отмести в сянката на колоната и остана замръзнал на мястото си. Маргарита държеше един голям букет, същия оня!
Двете жени и графът весело гълчаха, след като се разпростиха с другите мъже.
— Да земем купе? — попита графът. — Хладничко е…
— О не, не, драги графе, в открита кола — отговори Маргарита:
„Драги графе!…“ — звъннаха като погребален звук тия думи на Хилковото сърце и той усети, че един къмък се задъни в гърдите му и спря дъхането в тях.
По повикването на графа един файтон приближи. Графът подаде дясна ръка най-напред на госпожа Кнотек, после на Маргарита, които седнаха в дъното на колата: той седна отсреща им, назова на возача улицата на певицата и файтонът се понесе по звънливия калдъръм.
Хилков го гледа, додето се изгуби от очите му. Той стоя неподвижен още няколко време там, вторачил поглед в същата посока. Вълтава шумеше плахо в тишината. Фенерите фърляха мъжделиви снопове лучи. Хилков с бавни крачки, приведен под тежината на безнадеждни чувства, се запъти към своето глухо, сиротно жилище.
— Простако българино, много си смешен с твоята глупава любов и с твоята глупава роля! Защо се увираш, дето не ти е мястото? Свивай си парцалите с твоето нищожество… Де можеш да се мериш с тия великосветски хора и да съперничиш с тях за сърцето на Маргарита! Тя ти каза две любезни думи, а ти се заблазни за любов с нея — царицата на пражката младеж!… — мълвеше си горчиво Хилков, в унизително съзнание за пълното си безсилие и незначителност.
Когато потропа на вратнята си, той замени размишленията си с тия думи, гуждайки някаква монета в ръката на отворилия му слуга:
— Не, аз няма вече да я виждам. Във вторник ще й се извиня с писмо и няма да стъпя вече у тях…
Това внезапно решение подействува на него освежително, той усети, че му олекна на гърдите.
— Не, никога! — повтори пак той, като си легна.
IX
Той очаква с нетърпение да дойде вторник.
Двата деня, които го разделяха от тоя ден, му се показаха два века.
Но той не написа извинително писмо във вторник. Той се яви у Маргаритини точно в уречения час, в който бе поканен на обяд.
Домакинята и дъщеря й го посрещнаха с радост. Маргарита беше очарователна на трапезата. Тя гълчеше живо, весело, смеейки се с детинска безгрижност, разказвайки за миналото представление, още под живото впечатление на триумфа си.
— И вие, господин Хилков, си наложихте жертва, като дойдохте на скъпите чинове… Ах, колко ви съм признателна!
— Не зная кой трябва да бъде признателен — издума студентът, като се изчерви.
— И аз ви поблагодарих още там, от сцената, забележихте?
— Какъв въпрос, госпожице?
Но той пак си спомни нежния поклон и усмивка, изпратена на графа Унтерберга, и онова, което видя пред портата на театра — и един облак мина по челото му.
— Аз ви възчаках при портата, за да ви кажа добър вечер, но…
— Ах, бяхте ли там? Как не ви видях?
— Вие бяхте заняти…
— Истина! — изсмя се тя. — Слисаха ме графът и другите… Но аз ще се постарая да изкупя тая си невежливост, като ви направя мой пленник днес!…
— Да, ще се разходим някъде, това е решено вече — отвърна госпожа Кнотек. — И какъв хубав ден!…
Хилков поблагодари. Той се усещаше най-щастлив човек.
— Мале, другата разходка ще се отложи, аз ще съобща — и като се обърна към Хилкова:
— Ездите ли на кон?
— Не.
— Вие не обичате тоя спорт? А той доставя такова удоволствие… Такова удоволствие е да се чувствуваш носен от един фъркат кон, брулен от приятен, хладен ветрец по лицето…
След обяд Маргарита пя при пианото. Най-после изпя „Gde domuv mui?“ с много чувство.
— Харесва ли ви се тая наша песен, господин Хилков? — обърна се към него Маргарита, като стана, поправяйки си един климнал на челото кичор от златистата си коса.
— Тя ме възхищава винаги, госпожице, по своята чудна мелодия тя пренася мислите ми към моето отечество.
— Как трябва да го обичате!
— О, безмерно.
— И вам ви е тежко в тая чужбина?
— Тая мила къща ме направя да се чувствувам като в собствената си родина, като в бащиния си дом.
— И тъй гледайте на нашата къща, господин Хилков: — ние ви вече казахме — обърна се майката.
— Как съжалявам, че се не познавам с вашата друга сестрица… Господин Хилков, поздравете я от нас, и госпожа майка ви — каза Маргарита.