— С Поли деляхме петдесет на петдесет — продължи по-уверено Методи. — С теб как ще се разберем, Жорка? — усмихна се леко подигравателно.
Жоро стоеше все още стиснал челюст и забол поглед в масата.
— Сто процента… за теб… — бавно процеди думите и с това ни изуми и тримата.
Женята понечи да скочи, но усети как Пехливанов го стисна силно за крака под масата.
— Шегуваш ли се? — погледна с недоумение Мето.
— Мето… ти ме познаваш отдавна — започна с равен тон Жоро. — Някога да съм давал повод, че съм несериозен?
— Просто не те разбирам — смънка Методи.
— Пак те питам — изнерви се още повече Пехливанов. — Кога си ме чул да говоря глупости?
Въпреки че бе голям бос, Методи си оставаше с душа на крадец. Стресна се и побърза да се извини. Пехливанов целеше именно това. Да се измъкне с достойнство от ситуацията, отстъпвайки бизнеса, но все пак да запази репутацията си на сериозен мъж.
— Много е просто, Методи — мина на благ тон. — Ти знаеш, че аз и преди не участвах в наркотиците, докато Поли ги държеше.
— А Женята? — Мето го посочи с поглед.
— И той излиза от играта.
— Не че ми е работа, но с какво мислите да се занимавате?
— Чул си, че имаме доста заведения, а мисля да инвестирам в строителство.
— При това положение не ми остава нищо друго, освен да ти кажа едно огромно благодаря! — изправи се видимо разчувстван Методи. — Имате думата ми, че никой от моите хора няма да вдигне ръка срещу вас! Дори, ако имате нужда от подкрепа, аз съм насреща!
— Но не и подкрепа срещу Младен, нали! — усмихна се язвително Жоро.
— Младен си е Младен! — сконфузи се Мето и разпери безпомощно ръце.
— Доведи кучетата! — нареди Пехливанов на Женята.
След малко той се яви с Демби и Клюна, които имаха изключително объркан и уплашен вид и все още не знаеха какво става.
— Тези двамата… — посочи ги с погнуса Пехливанов, — въртят целия ни бизнес. Твои са! Ти си преценявай дали ще ги запазиш… и изобщо какво ще ги правиш! — не изчака отговора му, стана, рязко отвори вратата и напусна, последван от мен и Женята.
— Ти луд ли си бе, Жоро! — разкрещя му се Женята, преди да потеглим.
Напрежението в джипа беше голямо. Пехливанов обичаше да шофира сам бронирания джип, за разлика от стария му собственик Поли, който само се возеше.
— Не ме дразни, Женя! Като не разбираш нещата, си мълчи!
— Какво не разбирам, бе? Кой ще ме храни сега? Как може да му дадеш целия бизнес?
— Ти какво искаш бе, малоумник такъв! — полудя Пехливанов. — Освен целият СИК да ни скочи и ВИС ли? Макар и да работи за Жоро Илиев, Мето е стар приятел на Младен. Въпреки че е много алчен, мрази неприятностите. Сега, като му дадох бизнеса наготово, поне няма да си мръдне пръста, ако Маджо се опита да го насъска срещу нас. А това ни устройва, поне засега! Като си стъпим на краката, мислиш ли, че няма да си поискаме нашето? Колкото до парите, не се притеснявай. Аз ще ви поема всички разходи.
Женята видимо се поуспокои. Беше ми станало навик да разсъждавам за всяка една ситуация. Замислих се върху плана на Маджо, който безспорно се проваляше. До този момент смятах Поли за най-трудния противник, но Пехливанов за няма и месец от малкото препъни камъче се бе превърнал в скала.
Глава 7
Женята запали две от скъпите коли на СИК. При това и двете бяха на приятели на Маджо. Едната — на любовницата на Венци Стефанов, а другата — на бившата жена на Фатик. Общата им стойност възлизаше на триста хиляди марки, които СИК трябваше да изплати.
Така хем ги ужилваха с пари, хем сваляха респекта от застрахователната компания. Обикновените клиенти си мислеха, че щом колите на такива видни фигури могат да бъдат запалени въпреки стикера, какво ли остава за тях. Иначе в нашия свят това изглеждаше смешно и непрофесионално. Да запалиш колите на жени, си беше падение. Първо неписано правило беше, че на жени и деца не се посяга. Така че актът на Женята минаваше повече за безпомощност. Друго щеше да бъде, ако бе запалил колите на Стефанов и на Фатик.
Няколко дни по-късно Маджо даде подобаващ отговор. За една нощ неговите хора запалиха входа на дискотека „Инкогнито“, собственост на Пехливанов, и нахлуха в паркинга на „Футура груп“, една от фирмите на Поли, сега контролирана от Пехливанов и Киро Турука, бивш съдружник на Поли.
Бяха вързали пазача и запалили единствено джипа на Турука. Този удар бе наистина сериозен. Няколко месеца преди да умре, Поли бе купил помещението, където се намираше „Инкогнито“, от Борислав Дионисиев и Майкъл Чорни. Пари в заведението инвестираха Пехливанов, Пепи Амигоса и Доктора. На практика заведението, което бе потръгнало добре, ставаше неизползваемо. Едва ли имаше нормален човек, който да иска да посещава бар, където стават атентати. Още повече че Амигоса и Доктора ревнаха да го продават, за да си върнат инвестициите.