— Жоро разбрал ли е? — попитах го аз.
— Да, и то веднага. Пръв му се обадил Тити Папазов, който беше на плаж с баскетболистите си. Дори едно от неговите момчета се оплакало, че като се изправило, нещо го прерязало в гърдите, явно от ударната вълна при падането на снаряда.
— И Жоро какво е казал?
— Не знам, Тити говореше, че се е разбеснял, но на мен още не ми се е обадил.
— Какво смяташ да правиш сега? — попитах аз.
— Още тази вечер се качвам в имението на Щъркелово гнездо. Тия дни ще ви поканя с Женята да обсъдим как да процедираме по-нататък.
— Пази се! — погледнах го аз.
— Обещавам — усмихна се в отговор.
Точно в този момент му иззвъня телефонът. Лицето ми се изкриви в неприятна гримаса. Затвори и ме погледна с насълзени очи.
— Шибана работа е животът! Един от моите охранители, който днес беше с мен, е загинал на място при катастрофа. Виж к’во нещо е съдбата. Момчето беше единственият, който беше и с Поли, когато стреляха по него с гранатомет. Сега оцеля и при втория изстрел и да загине така нелепо… — удари масата силно с длан. — Това, което сега ще ти споделя, мислех да не го разказвам на никого. Само не искам да ме разбираш погрешно. Не искам да те настройвам срещу Младен или да те вербувам. Изборът си е твой. Но това наистина е много гадно. Онзи ден пак ходих на „Мария Луиза“. Връщах се със семейството си от Щъркелово гнездо. Спрях на същото място, където стреляха днес, за да могат жена ми и детето ми да се качат в охранителния джип и да се приберат у дома… Сигурен съм, че са ме следили поне седмица.
— Не виждам к’во му е гадното. Дори положително. Излиза, че Младен им е дал нареждания, ако си със семейството си, да не стрелят — все още се опитвах да открия известна доза човещина у Маджо.
— Не вярвам! — разтърси глава умислен той. — По-скоро не са могли да намерят добра позиция да стрелят. Смятам да изпратя семейството си във Франция.
— Защо не заминеш и ти? — предложих му аз.
— Точно сега ли? — опита се да се развесели той. — Днес цял ден обикалям по магазините си да заредя туй-онуй, нали все пак ще съм тук до края на лятото. Вече всички ме познават. А на няколко места ми написаха името на фактурата, без да ме питат как се казвам. Приемат ме като звезда.
За да не го накарам да се чувства неудобно, се засмях развеселен, макар и изкуствено. Докато се прибирах към нас, се опитвах да открия разликите между него и Маджо. Младен отдавна се бе доказал и просто демонстрираше на всички как се нашляпва по дупето едно непослушно момче. Едва ли не приемаше всичко като игра. Докато „момчето“ искаше тепърва да става звезда. Бе се взело много насериозно, без да осъзнава, че един сблъсък между двама души като Давид и Голиат може да бъде разрушителен.
Глава 9
— Какво мисли сега да прави нашият общ приятел? — погледна ме с усмивка Маджо, докато се разхождаше с ръце в джобовете из детската съблекалня на стадион „Славия“, където бе поредната ни среща.
— Ще се затвори на Щъркелово гнездо, докато Женята свърши нещо — наблюдавах го с безразличие, седнал на една от дървените пейки, докато той нервно обикаляше около мен.
— Защо Женята, а не ти? — изтъня гласът на Маджо. Бях забелязал, че винаги когато беше ядосан, гласът му минаваше във фалцет.
— Извини ме, ако това, което ти кажа, ти прозвучи нагло, но според мен е истина! — нямах никакво намерение да прехвърлям границите на добрия тон.
— Ееее — Младен провлачи думите си, разпери ръце и наклони глава наляво, една от типичните му пози, когато разговаряше със събеседниците си. — Слушам те!
— Повече от година се правех, че работя по Гоцев и Бай Миле, като залъгвах Поли. Рискувах живота си. Сега искаш да направя същото и с Пехливанов. Наистина ли го мислиш за толкова тъп и се надяваш той да ме чака една година, докато ти успееш да свършиш нещо?
— Окей! — преглътна нервно Маджо. — За това си прав, но пък сигурно не си забравил, че аз съм ти дал капаро. А ти още нищо не си направил по нашата сделка.
— Ще ми е много трудно, докато дублираш поръчките. С бездарниците на Бай Миле само го подплашвате и ми пречите.
— Чакай сега малко — дръпна се рязко Маджо. — Нямам представа за какво ми говориш. Явно си в грешка. Не знам за никакъв Бай Миле и никакви бездарници. Говорим за нашата сделка. Ако ти имаш други сделки с някого и си забравил за нашата, това си е твой проблем.
— Виж!… — станах рязко аз и свалих до коленете си шушляковия анцуг, а същевременно вдигнах фланелката си до гърдите. — аз не те записвам, както предполагам, че правиш ти.