Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.
Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.
Докато в съзнанието ми преминаваше миналото на Бойко, Маджо, който бе облечен в светъл костюм, бяла риза с извадена яка над сакото и островърхи бели обувки, прекоси съблекалнята, влезе в банята и се изпика шумно над канала.
Бай Миле се възползва от отсъствието му и ме извади от размислите ми.
— Ти смяташ ли, че тоя, Женята, е опасен, а? Така де, в смисъл дали може да стигне до мене? — не изчака отговора ми Бай Миле.
— Мисля, че ще успее — не му дадох шанс аз.
— И к’во ще ми направи? Как ще действа?
— Стига глупости, Милчо! — провикна се от банята Маджо. Не искаше да остана с впечатление, че Бай Миле се страхува. Все пак той беше неговото острие, емблема и символ на организацията. — Те няма да направят нищо.
— Мислиш ли? — с недоверие попита Бай Миле.
— Сигурен съм! — натърти с язвителен тон Маджо. — Пехливанов няма да посмее да му даде поръчка — погледна ме настоятелно, сякаш искаше да ми подскаже, че не трябва да плаша повече Бай Миле. — Знае, че ако направи неуспешен опит, няма да може да намери и дупчица, в която да се скрие. Нали така, Жоро? — погледна ме напрегнато той.
Кимнах леко в знак на съгласие, но Младен веднага разбра, че няма да му играя по свирката, за да поддържам самочувствието на Бай Миле.
— Хайде, тръгвай, че аз имам още срещи! — набързо ме отпрати той.
Отвори вратата пред мен и излезе. Използвах това, че за няколко секунди бе с гръб към мен, и намигнах на Бай Миле:
— Пази се!
Той поклати глава тъжно, но с благодарен поглед.
— Хайде, по-бързичко да приключиш сделката ни! — стисна ми ръката Маджо в коридора.
Наистина се забързах, но по съвсем друг повод. Трябваше да намеря Женята. Смятах вече да приключа с Бай Миле.
Глава 10
— Пехливанов ме прати, за да взема оръжията, които навремето ти е дал Поли — смутено промърмори Женята. Отново стояхме в кафенето срещу фризьорския техникум.
— Кога искаш да ти ги дам?
— Никога! — изписка Женята. — Не се сърди, но ти нямам доверие. Откъде да знам, че няма да ме наредиш с куки, докато си ги разменяме?
— За какво си дошъл тогава? Какво искаш от мен?
— Адреса на Бай Миле.
— Какво ще получа в замяна?
— Ти ми го дай да го поразработя, пък после ще се договорим.
— Не ми се прави на Поли, той ме залъгваше така.
— Добре. Ще си го намеря и сам — скочи обиден Женята.
— Тогава за в бъдеще не ми губи времето — срязах го аз. — И без това ме дразниш с това, че искаш да се виждаме след една минута и за една минута.
— Объркан съм — изписка отново той. — Онзи ден ходих до автокъща „Капитолия“, там съм оставил няколко пренабити коли за продажба. Изкарвам по някой лев от тях. Срещнах Венци Стефанов. Познаваме се толкова години покрай Поли, но никога не ми е казвал повече от здрасти. Сега ме заговори. Каза ми, че не е лошо да се обадя на Младен. Той имал добро мнение за мен.
— Е, и ти какво му отговори?
— Знаеш, че трудно си намирам думите, но мисля, че този път се справих добре. Казах му, че и аз имам добро мнение за Маджо, но ако случайно се уговорим да правим нещо заедно, работата ще се разсъхне. Както обикновено става между ортаци.
— Не си ли мислил, че Маджо наистина може да ти предложи добри условия.
— Цяла нощ мисля за това.
— Защо тогава наистина не се обадиш на Маджо — провокирах го докрай аз, въпреки че рискувах да разкаже всичко на Пехливанов.
— Виж, Жоро! Аз не съм толкова задръстен — сякаш за миг излезе от объркването си Женята. — Знам, че лесно ще се уговоря с Младен. И после какво? Никога не съм бил предател и искам да спася Пехливанов. А съм сигурен, че Маджо ще ме вземе с уговорката да го отстраня. След което ще ми дава нови и нови поръчки. Веднъж минах по този път… при Поли. Искам да стана нормален човек. Дори започнах да ходя на уроци по английски. Жена ми ме натиска да емигрираме.