Този път номерът на Любо едва ли щеше да мине, тъй като Крейзи работи доста време при мен и тези трикове му бяха познати.
— Хайде, бягай! — напъди го изненадващо Любо, като ме видя да се приближавам. — Милчо и Младен ми казаха да разчитам на теб! — Напуши ме на смях от високопарните му думи.
— И Маджо ми каза същото за теб!
— Значи, можем да си разчитаме взаимно… — опита се да се измъкне от ситуацията Любо, но усетих, че му стана неприятно.
— Сметам, че, ако отстраним тоя… Женята… ще подрежем крилата на Пехливанов. Или има некакъв резервен вариант?
Стана ми досадно, че всичко това допреди малко го обяснявах на Маджо, и го скастрих:
— Младен знае всичко. Питай него! Но не ми е ясно с какво можеш да ми помогнеш ти? — в гласа ми прозвуча нотка на презрение.
— С оръжие, брат! — угоднически снижи тона той. Явно му бе навик да го мачкат. — Имам всичко, гранатомети, автомати, снайпери… каквото си пожелаеш!
Разменихме си телефоните. Тръгнах си с положителната нагласа, че вече имах информация кой снабдява Бай Миле и Маджо с оръжие. Въпреки че ситуацията не се бе развила според плановете ми, Бай Миле бе останал жив и сега всички щяха да се пазят повече. А това значеше и по-голямо напрежение. А и бях забравил съвсем за Любо, когото незнайно как извадиха „от нафталина“.
Дори ако Женята отстранеше Бай Миле, Любо щеше да го замести.
За миг през главата ми мина идеята да се удари директно Маджо, за да се пресече цялата история, но пък оставаше Пехливанов, който със сигурност щеше да се самозабрави. Сетих се за Женята и за желанието му да учи английски и да емигрира, но не бях забравил какво му отговорих: че там може да бъде бачкатор. Същото се отнасяше и за мен.
Макар и млади, тук поне щяхме да умрем като горди хора.
Глава 12
Пътувахме с Крейзи по обратния път с колата в пълно мълчание.
— Не ми е приятно, шефе, да ме влачат по всякакви такива срещи и да ме замесват. И на Славчо вече му дойде много. Снощи го накараха да звъни посред нощ на Бойко Борисов, за да потулят случая. — Аз продължавах да мълча, давайки си разсеян вид. — Знаеш ли, че са пратили друг човек с документите на Бай Миле направо към Сърбия, а видя, че той лежи в къщата на Маджо.
Усещах вече, че Крейзи изпитва омраза към всички. След снощната случка самият той си даваше сметка, че може да бъде на мястото на охранителя на Бай Миле, който лежеше с извадени вътрешности в Пирогов. По ирония на съдбата същият този охранител бе Васил от Червен бряг, от който Женята смяташе да вземе информация за дома на Бай Миле. За пореден път се убеждавах, че у Женята няма милост, щом ставаше дума за пари. Ако наистина бе взел информация от Васил срещу обещание да не прави покушението в неговата смяна, бе постъпил жестоко. Но това бе нормално за нашия занаят. Васил в случая се явяваше потенциален свидетел, ако започнеха да се разплитат нещата.
— Бойко дали наистина ще смее да потули този случай? — с любопитство го погледнах аз.
— Ако го направи, то ще е заради Славчо, а не заради Маджо. Всяка вечер си гостуват, нали са съседи в Банкя.
— Е, и к’во си говорят?
— Не знам точно… редят пешки… Явно замислят някакъв голям общ бизнес. Но като си тръгваме от къщата на Бойко, Славчо винаги казва, че нещата не отиват на добре с тази омраза на Бойко към Маджо и останалите.
— Какво? Дразни се, че продължават да го карат да им слугува ли?
— Ами нормално е! Ето сега ще му развалят отношенията с журналистите около потулването на случая с Бай Миле.
Крейзи паркира автомобила до Зоологическата градина, където ме чакаше Тупана, и преди да сляза, дискретно ме попита:
— Шефе, какво би ме посъветвал да направя с една журналистка, която в последно време много дразни Славчо?
— Коя е?
— Не знам дали е редно да ти кажа…
— Казвай, де! Нали знаеш, че няма смисъл да пазиш тайни от мен! — шляпнах го леко по врата.
— Някаква си Пепа Петрова от „Нощен Труд“.
— Е, и какво толкова го е раздразнила?
— Пише постоянно за децата му, че учат в швейцарски колеж. Славчо й се обади на няколко пъти и й каза да пише за него и най-големите гадости, но да не закача децата му.
— И сега да не ти е поръчал да я убиеш? — стана ми смешно.
— Не, и дума не ми е казвал — явно излъга Крейзи. — Просто искам да му помогна.
— Заплаши я по телефона.
— Ама нали ще ми види номера?
— Вземи една фонокарта бе, Сашко! — подразних се от глупостта му и го шляпнах още веднъж зад врата за „чао“ и излязох.
— Какво точно да й кажа? — провикна се той от прозореца.
— Нали е жена, заплаши я, че ще я обезобразиш!
Докато се качвах при Тупана в колата, се замислих, че на Крейзи няма да му стигне куража да заплаши журналистката дори и по телефона. Само няколко дни по-късно той ме опроверга. Наистина беше заплашил, но не тази, а Маргарита Михнева, която по това време работеше в Би Ти Ви и бе направила репортаж и заснела къщите на Славчо и Бойко Борисов.