— Ако чуеш някъде, че някой ми завижда, му кажи, че няма за какво. Нали виждаш какви разговори съм принуден да водя? Да чета от листчета и да се потя като ученик пред изпит. Но… в крайна сметка пък си заслужава. Правя договори за милиони. Въпреки че никой не го оценява. Тези пари ще ги деля с Маргина и Димата, а те плюят зад гърба ми.
— Защо се стягаш толкова от Чорни?
— Че кой не се стяга от него? Фамилията Чорни притежава около петдесет милиарда долара… Остави ги там Бил Гейтс и разни, дето се водят най-богатите в света… Чорни е от неофициалните милиардери. Много е готин, но стъпиш ли накриво, няма прошка. Ти нали знаеш какво стана с Грашнов? — сякаш на себе си каза Маджо. Явно от вълнението си се беше увлякъл и се разприказва. — Чувал съм, че е измамил Чорни… Наистина го измами, при това му прибрал около 100 милиона долара. Миша го чакал около година да се сети да ги върне. След което го поканил на гости в Израел… както сега мен — гласът му трепна. — Какво са правели там — само те си знаят, но главно ядене, пиене и курви. После го настанил в специалната стая за гости. Преспал една единствена нощ. Върна се в България и за кратко умря. Така и не намериха причината. Дори диагноза не можаха да поставят.
— Не те разбирам! — прекъснах го аз. — Какво искаш да ми кажеш?
— Това, че руснаците отдавна не се стрелят по улиците като нас — тъжно каза Маджо. — Оборудват стаите си за гости с квантови лампи, които те облъчват. И за кратко време угасваш. Чиста работа… без доказателства…
— Чорни как си върна парите после? — стана ми любопитно и попитах.
— Лесно, отишъл е при Лора Виденлиева, жената на Грашнов, и й е обяснил, че ако не му ги преведе веднага, ще му гостува и тя. Миша наистина е готин — завърши Маджо, — остави ми десетина милиона долара. Имаше сантимент към Владо. Обичаха заедно да се напиват.
Замислих се за съдбата на Грашнов. Познавахме се доста отдавна. Още от времето, когато работеше като гид в ЮАР. Вземаше по 200–300 долара да развежда разни групи. Главно се изхранваше от парите на Лора.
Когато Чорни се установи в България, първоначално бе отседнал в хотел „Хранков“ в Драгалевци. По това време с Поли и Пехливанов стопанисвахме еротичен бар в кулата на хотела. Владо идваше да пие често на аванта при нас, докато чакаше Чорни да се събуди. Всъщност ние идея си нямахме, че това е митичният Майкъл Чорни. Изглеждаше като най-обикновен селски чичко с плетено пуловерче. Правеше впечатление, че раздаваше по 3–4 хиляди марки на стриптийзьорките. Приличаше ни повече на възрастен чикиджия с пари, а и Грашнов не бе споменал до този момент кой е приятелят му.
Често се приближаваше до нашето сепаре с учтив поздрав. Личеше си, че търси контакт и сигурни хора в България, на които да повери бизнеса си. Но Поли се държеше презрително с руския евреин. Една от стриптийзьорките ни сподели, че това е Майкъл Чорни.
— Ти луда ли си, ма! Тоя селяк да е Чорни? — прогони я с досада Поли.
Малко по-късно пристигна и Владо Грашнов. Поли тъкмо се накани да го пита кой е приятелят му, когато влетя Иван Тодоров — Доктора.
— Тук ли си се скрил, копелдак гаден! — развика се той на Грашнов. — От една година ми дължиш хиляда долара.
Дръпна го рязко за сакото и го удари ненадейно в носа. Ние с Поли искрено се забавлявахме. Доктора никога не посягаше на никого, но прекрасно разбирахме, че се опитва да се представи като бияч пред нас. Макар че да разбиеш носа на човек като Грашнов, миролюбив и обикновен човек, едва ли бе геройство.
На Косьо Самоковеца, който стоеше на нашата маса, му дожаля за Владо и реши да го защити. Забрани на Иван да го бие повече. Погледнах към чичкото с пуловерчето, който стоеше в съседното сепаре. Нямаше начин да не е видял цялата случка, но въпреки това гледаше съсредоточено в стриптийзьорките, сякаш нищо не се беше случило. Вече бях сигурен, че това не може да е Майкъл Чорни. Месеци по-късно, когато разбрахме, че е той, съжалявахме много, че изпуснахме контакта.
— Да го оставим Чорни, той си е в Израел. Ние тук си имаме други проблеми — върна ме в разговора Маджо. Наведе се към мен, вторачи се и сниши гласа си: — Искам да ми дадеш онзи гранатомет, който навремето взе от Поли!
— За какво ти е? Доколкото знам, с Бай Миле си имате доста.
— Само ще го повредя и ще ти го върна — направи се, че не е чул последната ми реплика.
— И аз мога да го повредя.
— Не ме разбирай погрешно. Не че не ти вярвам, но аз смятам, че мога да го повредя по-добре! — настоя Маджо.
— Защо изведнъж се присети за него? — погледнах го учуден.
— Нали Пехливанов не ти пуска никакви поръчки,… изолирал те е? Може скоро да ти го поиска, за да го даде на Женята да стреля по мен.