— До колко време можеш да дойдеш във фоайето на хотел „Плиска“? — попитах го, след като набрах номера му.
— Точно това се опитвах да ти кажа, шефе. Че ти трябва да минеш покрай нас, аз съм си в Орландовци.
Обхвана ме смут, но се овладях за секунди и с равен тон му отговорих:
— До половин час съм там!
Една от основните ми грешки бе, че винаги приемах предизвикателствата, дори и да знаех, че могат да ми навредят. Никога не се съмнявах, че мога да се опазя. Не исках да се показвам страхливец, без значение от ситуацията. Това определено не беше присъщо в нашите среди. Винаги при случай нашите се пазеха максимално и до последния момент не казваха къде ще е срещата. Повиках Тупана, за да ме вземе, и се отправихме към Орландовци. По пътя го инструктирах.
— Ще паркираме колата от другата страна на реката, срещу Сашко. Ти ще го вземеш пред входа му, ще го преджобиш и ще го заведеш на ливадата срещу тях.
— Проблем ли има, Жорко? — уплашен ме погледна Тупана.
И той като Сашко се страхуваше и имаше респект към мен. И понеже бе доста време в играта, параноята го тресеше здраво. Усещах, че му тежи фактът, че знае тайните ми, а винаги ми е подръка и мога да го ликвидирам по всяко време.
А тайните ставаха все по-тежки. Макар да Знаеше, че не обичам да проливам кръв, най-лесният вариант да се отърва от него беше да го пратя на някоя от срещите, където ме викат. Така, без да се бръкна, ще го очистят други, а аз щях да имам доказателство, че са искали да ме извъртят.
— Не се притеснявай! — успокоих го, но в смеха ми се усещаше подигравателна нотка. — И да ме чака там някой да ме убие, няма да посегне на теб. Каква файда от това. Само ще ме накарат да се пазя повече — това определено го успокои.
— Няма проблем, Жорка! Ако трябва, ще го съблека и ще го уплаша до смърт. Така ще знам дали не са ни подготвили клопка.
Докато Тупана отиде да проверява Крейзи, прегледах пистолета си. Махнах стоппатроните, които по закон трябваше да са най-отгоре, и заредих с боен.
— Всичко е наред, Жоре! — прекъсна ме Тупана. Бавно и спокойно, с отпуснат до бедрото ми пистолет, доближих полянката, където трябваше да бъдат двамата. Опитах се да си предам небрежен вид, сякаш не ми пука от нищо, и погледът ми беше забит в земята. Гледката ме изненада. Крейзи седеше на ливадата чисто гол, като с две ръце закриваше гениталиите си. Тупана ръмжеше застрашително, надвесен над лицето му.
— Шефе, какво лошо съм направил — проплака Крейзи веднага щом ме зърна.
— Все още нищо, Сашко!… Все още нищо! Просто ти демонстрирам, че не бива и да си помисляш — отпратих с жест Тупана и разреших на Крейзи да се облече. — За какво ме накара да дойда дотук?
— Маджо иска да ти предам нещо. А днес не съм на работа и не карам служебна кола. А и съм останал без пари.
Обяснението ми се видя изключително плоско, но реших да не го притискам излишно. Повече ме интересуваше какво иска Маджо.
— И какво е това нещо?
— Горе е, трябва да ти го донеса.
— Много интересно, сякаш си знаел, че ще те разсъбличаме. Защо си го оставил горе?
— Да се застраховам, шефе! Уча се от теб! Докато се обличаше и разговаряхме, мернах майка му пред входа да разхожда семейния боксер. Оживено въвреше с Тупана, който въпреки вида си на горила умееше да разговаря с хората и аз често го използвах за това.
— Хайде, побързай да ми донесеш това нещо! — отпратих го грубо, но той се бе вторачил в разговарящата двойка. Очевидно му бе неприятно, че майка му говореше с Тупана.
Наблюдавах го внимателно как се спря при тях и се опита да се включи в разговора им. Но майка му, която освен че беше луда, бе и властна по характер, набързо го отпрати.
— Ето, това трябваше да ти дам — задъхан ми подаде Крейзи малко четвъртито устройство с формата на фонокарта. — Младен каза, че с него трябва да запишеш Пехливанов и Женята. Искал да ги чуе.
— Ти знаеш ли как се работи с него?
— Ами не, Маджо ми показа само как се пуска — посочи ми едно копче той. — Можело да записва до четири часа.
— А после как мога да прослушам записа?
— Ти… май никак не можеш да го прослушаш, шефе! — извинително ме погледна Крейзи.
— Я му го върни тогава на Младен и му кажи, че като ми няма доверие, да хване друг да записва.
На Крейзи това май му дойде в повече. Трепереше като лист. Не стига, че Тупана му взе тока, ами сега трябваше да предаде подобно послание на Младен.
— Добре, ще го взема — успокоих го аз — А с Младен ще се разбера, като се видим.
В това време Тупана се приближи, което ме ядоса — все пак трябваше да стои и да чака знак. Той показа още с първите си думи, че не престъпва заповедите ми току-така, а си има причина.