— Не се притеснявай, нали знаеш, че те обичам? И ще те пазя! — забавляваше се той.
— Но Поли ми се води сериозното гадже! — упорстваше Паулина.
— Но пак ти казвам, не те обича… като мен — опитваше се да я баламосва той и едва сдържаше смеха си.
На едно от гостуванията ни на оргиите, организирани от Жоро Илиев в хотел „Пири“ в Банско, Поли взе със себе си и Паулина. Жоро Илиев имаше навика всеки ден да докарва един бус с проститутки. Обикновено в началото на вечерта всеки си избираше по някоя, но призори вече не се знаеше кой с коя е. Паулина търпеливо изгледа почти цялата оргия. Накрая не издържа и попита Пехливанов:
— Що за хора са вашите приятели? Как така с лека ръка си разменят жените? Няма ли капчица ревност у тях?
— Те са над тези неща, миличка — веднага улови заблудата й. — В наши дни човек трябва да има по-свободни разбирания.
На Паулина това й трябваше. Още същата нощ мина през Жоро Илиев, Маймунека и Ники Близнака. Когато на другата вечер пристигна новата смяна проститутки от София, Паулина се опита да се направи на ядосана:
— Мръсник, защо ме излъга? — нахвърли се тя върху Пехливанов с фалшива, добре изиграна ярост. — Изчуках се с всички приятели на Поли! Сега с какво съм по-различна от тези проститутки?
— С това, че Поли нищо не разбра — за пореден път я успокои Пехливанов.
В това време Поли приемаше поздравления от Жоро Илиев в другия край на голямата маса за „свежата придобивка“, която така любезно им бе подсигурил.
След Банско кариерата на Паулина излетя стремглаво нагоре. За кратко време Поли я назначи като стриптийзьорка в новия бар на сикаджиите „Тримата мускетари“. Отново категорично й забрани да му изневерява. Заблуждаваше я, че ще играе доверено лице в бара, за да разкрива игрите на другите си колежки. По познатата схема тя мина през Маргина и Димата, а накрая и през двамата заедно.
Често от бара пращаха момичета на частни партита като атракция. На едно подобно парти Паулина се бе завъртяла около наследника на покойния Андрей Луканов и съдружник на тогавашния премиер Иван Костов, вездесъщия Краси Стойчев. По това време той бе собственик на фирма „Трон“, която създаде мобилния оператор ОТКОМ (сега „МТел“).
Стойчев се бе влюбил безнадеждно в нея. Паулина прояви лоялност към бара и разказа на Поли за новия си обожател.
— Някакъв дъртак, Стойчев, иска да ме чука!
— Ти луда ли си да му откажеш, малоумнице! — разкрещя се той.
Имаше идея да я използва като подводница, за да го изнудва при случай.
— Не ми се сърди, миличък — превзето заяви Паулина, — но трябва да ти призная, че в момента имам ново гадже! Нали няма да страдаш и ще си останем приятели? — продължи наивката.
— Няма — едва се сдържа да не прихне, — но трябва да се пуснеш на дъртака…
— Обещала съм на новия ми, че няма да му изневерявам…
— И кой е щастливецът? — най-накрая излюбопитства Поли.
— Един мой съученик. Сега е много оборотно крадче в „Хаджи Димитър“ — това съвсем го срази.
— Слушай, тъпа путко, — изпусна нервите си той. — Ако се пуснеш на онзи дъртак, най-много след месец ще ти купи кола.
— Че моят може да ми открадне още тази нощ! — ухили се победоносно Паулина.
Като последно оръжие Поли използва верността й към организацията, към която тя пламенно си въобразяваше, че принадлежи.
— Направи го заради фирмата!
Още на първата среща с Краси Стойчев Паулина не бе пропуснала да заяви, че има нужда от малка количка, с която да се придвижва.
— Каква марка си избрала? Защото аз смятах да ти купя едно БМВ.
— О-о-о, беемветата са много големи.
— Чакай малко, моето момиче, — притеснил се Стойчев, — има и по-малки беемвенца. Ще ти купя една тройка. Само ми кажи какъв цвят да бъде.
За зла участ новият й приятел й звъннал и й потърсил сметка, защо е напуснала квартала. Паулина на мига помолила Краси да я закара до „Хаджи Димитър“. По това време той се возеше в бял „Ягуар“. Шофьорът му беше бивша барета. Гологлав и доста зъл здравеняк. Като паркирали пред кафенето на крадците, всички се разбягали, помислили ги за поредния наказателен отряд от мутри.
— Видя ли какво направи? — тропнала с крак Паулина. — Подплаши приятеля ми! — с което окончателно отказала влюбеният Дон Жуан да се бори за любовта на 15-годишната тийнейджърка.
Заради провала с Краси Стойчев Поли я игнорира. Едва след година, след развода си с жена си, странно защо я потърси. Беше развил фобия, че на всяка цена трябваше да има второ дете, и то момче. Беше решил, че именно Паулина ще му го роди.
Акциите на девойчето отново скочиха. Месеци наред тя се изживяваше като бъдещата майка на детето му. Но поради вродената си глупост проигра и втория си шанс. Хвана се с един от бригадирите му. Наглостта й стигна дотам заедно с него да отиде в офиса му да иска благословия. Поли им я даде. В типичния за него стил лиши момчето от всякакви приходи. Паулина живя с него почти година в страхотна мизерия и се опитваше да му бъде вярна. Въпреки всичко Поли до края поддържаше с нея някакъв особен тип странни, духовно извратени отношения, неприсъщи дори на жесток престъпник като него.