Категорично бях решил да се откажа завинаги от организацията и този начин на живот, и да започна на чисто.
Глава 19
Докато седях в изолация, времето определено работеше за мен. Убиха Женята, а след това един от най-коравите му вършачи Данкина. Явно Бай Миле се беше развилнял и действаше усърдно по схемата да остави Пехливанов без остриета. Привидно спокойния начин на живот, който водех, не ми допадаше. Очаквах рано или късно отнякъде да ми пратят килъри, Екшънът и напрежението бяха се превърнали в наркотик за мен и ми липсваха.
След смъртта на Женята потърсих Пехливанов. Както очаквах, ми се зарадва. Явно търсеше нов човек, който да постави като мишена пред себе си. Въпреки че Женята бе дал живота си за него, той нямаше милост.
— Направиха ми услуга, Жорка! Спестиха ми пари и куршуми. Наскоро разбрах, че той е убил Момчил — бях сигурен, че винаги е знаел, но в този момент не търсех спор с него.
Още в първите дни след смъртта му Пехливанов бе влязъл в конфронтация с жена му. Оказа се, че навремето го е убедил да внесе парите си при Пепи Амигоса. Сега жена му си ги искаше. А Жоро я уверяваше, че Женята ги бил изтеглил тайно, за да ги вкара в някакъв незнаен бизнес. Наскоро отново се бе сближил с Киро Малкия от Благоевград и сега бяха прибрали единствената останала ценност на Женята — бронираното „Мицубиши Паджеро“, което преди време Женята бе купил именно от Киро.
Какъвто и да беше Женята, той безспорно имаше доверие на приятелите си и дори бе оставил паджерото на името на една от фирмите на Киро. Сега на Малкия му беше лесно да го приватизира. Добре че поне предвидливо бе приписал къщата на името на жена си.
За мое голямо учудване Пехливанов не ме потърси отново. След като не се появих в къщата, за да се отърве от мен, разбра, че не съм толкова тъп и реши да използва като щит Киро Малкия.
Маджо ме потърси няколко месеца по-късно. Беше ангажирал наши общи приятели от борбата, ако случайно ме срещнат, да ми предадат покана за кафе, когато и където ми е удобно. Бях сигурен какъв е поводът. Наскоро в сградата на БулИнс бяха взривили Стоил Славов. Явно искаше да разбере кой стои в дъното на всичко и щеше да търси начин да изкопчи информация.
Затишието, което витаеше около мен, ме дразнеше. Животът на плъх, който се крие и чака, не ми беше по вкуса и видях в случая нова възможност да бъда отново в играта. Обадих се на Стуканьов да ни уреди срещата.
Всичко си беше постарому, същите коли, същите охранители, същите места за срещи. Крейзи ме въведе отново в култовата стаичка на ресторанта на Славчо. Там ме очакваха старият Маджо и старият Бай Миле, все така добронамерени, както ги оставих последния път в ресторант „Макси“.
— Слушай… — убеждаваше ме Бай Миле, — ако сме искали да ти направим нещо, просто щяхме да го направим. Сто години съм в тоя занаят…
— Ние те ценим — допълваше го Маджо. След дълги увъртания стигнахме до същината на въпроса.
— Искам да знам кой ми уби приятеля? — просълзи се Младен.
— Докато отсъствах от сцената, се случиха някои неща, които трябва да ми обясните. И тогава смятам, че ще мога да помогна — дадох им малко време да разберат, че този път ще играят по моята сбирка.
— Айде, питай! — изрепчи се Бай Миле.
— Ако става дума за Женята и Данкина — прекъсна го Маджо, — ние ги отстранихме. Но така ти помагаме и на теб. Освен наши те бяха и твои врагове.
— По-скоро ме интересува как и защо убихте Косьо Самоковеца — и на двамата им стана ясно, че не съм готов да им дам никакъв шанс за оправдание.
— Тук аз нямам заслуги! — сведе виновно глава Бай Миле.
— Нали знаеш, че батко ти Младен е по интрижките? — опита се да разведри обстановката Маджо. — Косьо от доста години ми играеше по нервите. Докато контролираше контрабандата, не позволи да мине нито един мой тир. След като дойдоха моите хора на власт (говореше за НДСВ), му секнах кранчето.
— От Пехливанов знам, че си ходил при Жоро Илиев и си му казал да предаде на Косьо, че ще му изпиеш кръвта.
— Вярно е — възгордя се още повече Маджо. — Жоро му го предаде дума по дума и той дойде да ми се моли: „Батко Младене, искам да работим заедно…“ — нещо от тоя род… Изхвърлих го като парцал с думите: „Сега, когато всичко е в мои ръце, искаш да работим заедно. Къде беше през ония четири години, когато не пусна нито един мой тир?“ По-късно той сам ме улесни. Скара се с Маргина и Димата в „Ескейп“ и както се очакваше, те го понабиха.
— Некъв селски идиот… — разхили се Бай Миле — от охраната на тоя Клюн ли е, какъв е там… пресрещнал Маргина. Явно не го е разпознал. Казал му, че оттук не се минава. След като Маргина го сбутал, онзи го нокаутирал.