— Затова е станал боят — уточни Маджо, — остави вестникарските спекулации. Това е истинската версия. Димата и Маргина щяха да го оставят, след като го ступат, ако аз не бях разпалил интригата. Веднага пратих да подпалят „Висаж“, а нали знаеш, че „Висаж“ за Маргина е като на петела опашката. А и трябваше да се докаже пред квачката си.
— … онова гадно курве, Калканджиева! — изцепи се Бай Миле.
— Оттам нататък всичко се разви много лесно — Маджо погледна укорително Бай Миле. — Повиках Косьо и му казах, че му прощавам, дори им направих среща в „Хаят“ в Гърция с Доктора, на която им обещах, че ще ги върна в контрабандата. Нали знаеш, че той си имаше данъчни проблеми и го пратих в Холандия, докато уж му ги уредя. В същото време Маргина и Димата поискаха да платят на Стоил, за да организира убийството му. Стоил ги унижи съвсем, като им го направи като услуга, без да им поиска и стотинка.
— Той си беше направил сметката — обади се Бай Миле. — Въпреки че ни беше приятел, винаги ме е дразнел с това, че изнудва жените на жертвите си. Малко ли имоти и коли прибра от Ангелинка на Косьо? Дори в деня на смъртта си се возеше с неговото ауди.
— За Косьо няма кой да мъсти — намесих се аз.
— Така е — разпери ръце Младен.
— аз лично намирам логика да са Маргина и Димата. И двамата са много горди, а Стоил е прехвърлил границата. Показал им е, че нямат структура за убиване, а отказвайки им пари, е демонстрирал, че е много по-богат.
— Жоро има право — хвърли ми одобрителен поглед Бай Миле.
— Няма логика да си изгустират застрахователната компания, като го взривят вътре — замисли се Младен. — Аз имам и други бизнеси и мога да я прежаля. Но на тях май само тя им остана. Я ми намери едно аналгинче, Милчо — хвана се за главата той. Личеше си, че смъртта на Стоил му беше подействала зле. — Забрави за онези, последните, 100 хиляди — каза той, когато Бай Миле излезе. — Имаш още толкова, ако разбереш кой е убил Стоил. Хайде, тръгвай сега… И да знаеш, това е между нас. Не искам Бай Миле да знае. И, моля те, за в бъдеще ми вярвай!
Така се озовах отново в средата на кошера при пчелата майка.
Глава 20
Първата ми задача беше да се добера до някаква информация за смъртта на Стоил и кой стои зад нея. Най-лесно беше да се докопам до Димата, тъй като след убийството на Поли той неколкократно търсеше начин да ме открие, за да ме вербува.
Не се учудвах, приживе Поли обичаше наляво и надясно да обяснява колко са добри неговите килъри. Вероятно е изсипал доста суперлативи по мой адрес и като нищо сигурно ми е прикачил поне няколко убийства. А сега Димата търсеше по най-бързия начин да събере екипи, за да възстановят позициите си с Маргина.
Димата беше доста хитър и опасен, и затова го избягвах. Обичаше да използва хората и след като му свършат работата, ги захвърляше като употребени носни кърпички.
В крайна сметка реших да се обадя на Крейзи и да го разприказвам. Сигурен бях, че щеше да ми даде някаква насока. Докато придружаваше Славчо цял ден по всички офиси из София, постоянно събираше информация за всички. Дори най-дребните и на пръв поглед незначителни подробности, които научаваше, винаги влизаха в употреба.
Разговорът с него този път потръгна трудно. Славчо му бе поставил задача да се свърже с любовницата му Мариета, на която преди година беше купил апартамент в Гърция и тя живееше там със сина си. Той я посещаваше през уикендите, но сега телефоните й бяха изключени цял ден и се бе притеснил.
— Сигурно се ебе някъде! — промърмори Крейзи при поредния неуспешен опит да се свърже. — Мръсна, гадна курва… — излезе извън контрол, което не беше присъщо за него.
— Защо я мразиш толкова бе, Сашко?
— Как да не я мразя. Аз си скъсвам гъза и нямам нищо, а тази пачавра само си отваря краката, и то много рядко, а получава всичко. Нали сме си говорили как стоят нещата с ебането при Славчо… На всичко отгоре шефът й купи нов апартамент на „Джеймс Баучер“. В стария, както ти сам установи, живея аз — намигна ми Крейзи. — Но ако си мислиш, че е безплатно… много се лъжеш. Като сватбен подарък Славчо ми даде пари да й платя наема напред за шест месеца. След като изтекоха, гадната кучка веднага дойде да поиска за още шест. Отидох при Славчо, но той ми каза да се оправям. Можел да помогне да я убеди да плащам месец за месец. Единственият ми кяр от нея е служебната тойота, която карам. И то само защото тя не я хареса и поиска новия КАУ 4… Дано да ти приседне от толкова ебане!… — изпсува в телефонната слушалка Сашко, ядосан, защото отново нямаше връзка. После се обърна към мен с предан поглед: — Кажи с какво мога да помогна шефе?