— Чудя се с какви момчета разполага Димата в последно време? — подхвърлих нехайно аз. Видях недоумяващия поглед на Крейзи и реших да му обясня. — Димата е много амбициозен и подозирам, че той е убил Стоил. Като нищо утре може да посегне на Маджо или на Славчо — подплаших го аз, като му пуснах тази муха.
— аз мога да ти кажа веднага кои момчета използва Димата — с готовност прошепна той.
— Ами казвай де, какво чакаш?
— Фиката — победоносно ме погледна той.
Серафим, или Фиката, както го наричаха всички, беше мой кадър. Навремето го взех от спортното училище, беше още в дванайсети клас. Направих го инкасатор на покермашините, които по това време контролирах. Беше интелигентен и схватлив и имаше голямо желание да се издигне и забогатее. Проблемът му бе, че е много разсеян, постоянно забравяше по нещо от инструкциите ми и правеше големи гафове. На всичко отгоре хлътна по някаква курва, която макар и петнайсетгодишна, имаше зад гърба си цял футболен отбор и все от национали.
Серафим с гордост разказваше, че първият мъж, когото забърсала, бил националът Петър Хубчев, когато била едва на тринайсет. След като Хубчев заминал да играе в Германия, засуканата мацка се утешила в обятията на Илиян Илиев, който по това бреме се подвизаваше в „Левски“. Когато и той си уредил трансфера в Португалия, съкрушената Петя разбрала, че на футболист вяра не може да има, и решила да мине част от най-близките им съотборници и приятели.
Самият аз не разбирах, защо едно невръстно девойче се чувства разочаровано от връзките си, предвид че двамата бяха семейни, но ме учудваше хъса, с който прескачаше от един на друг. Връзката им със Серафим беше много особена. По времето, когато се мотаеше със Серафим, за пореден път бе забила юношеския национал Косьо Мирчев, който иначе играеше в ЦСКА.
Сама признаваше пред Фиката, че е временно с него. Този път смяташе, ако младият проспериращ Мирчев успее да си уреди трансфер в чужбина, да се омъжи за него. Фиката, който й се представяше като известен престъпник, макар че понастоящем бе инкасатор, се явяваше нещо като резервен вариант. „Футболистите често се контузват и се прощават с кариерата си!“ — успокоила го тя. Сега Серафим чакаше звездния си миг и денонощно стискаше палци Мирчев да се контузи.
Някъде около тази история реши, че парите, които му давам, не му стигат и прецени, че е време да действа солово. Изнудил някакъв обирджия на апартаменти в Орландовци, откъдето, между другото, бяха и двамата с Петя. Заплашил го, споменавайки моето име, и като глоба му взел току-що откраднатия телевизор. Точно по това време бях довлякъл Тупана от село и го ползвах като охрана, а Крейзи ми беше шофьор. В стремежа си да се доказват пред мен изпортиха Фиката. Разбира се, това ме подразни малко: все пак Фиката развеждаше Тупана из София, докато свикне с големия град.
А Крейзи, който познавах още от войниклъка, тогава се мотаеше пред Военна болница и уреждаше отпуски с известен травматолог, сега бе дошъл на работа при мен именно с препоръките на Фиката.
Преди няколко месеца Славчо го накарал да пази вратата, докато една от сервитьорките му духала в служебната стаичка. В присъщия си стил Крейзи се заговорил с някакви познати. От дума на дума не се усетил как се е придвижил до другия край на ресторанта и пропуснал жената на Славчо, която нахлула в стаичката и го заварила със свалени гащи в сюблимния момент. Вбесеният Славчо го изхвърлил на мига.
Една вечер изгладнелият до смърт Крейзи се заговорил в едно кафене със съкварталеца си Фиката. Решили да играят партия и да оберат магазин на „Дондуков“. По план Фиката трябвало да хвърли във витрината стара метална кофа, докато Крейзи, който се явяваше каратист, ученик на Бойко Борисов, да обезвреди пазача.
Планът обаче им се провалил и двамата избягали, съпроводени от изстрелите на пазача, в родния Орландовци.
Разказвайки ми този случай, Серафим искаше да изтъкне смелостта на Крейзи. Но за мен си беше най-обикновен психар, а тази му проява съвсем затвърди мнението ми. Въпреки това се смилих и го взех. Беше време, в което безразсъдните хора се ценяха.
След случката с телевизора Фиката изчерпа търпението ми и още повече загуби доверието ми. Накарах Крейзи и Тупана да го затворят в един апартамент и да го пребият. Исках да ги накарам да се почувстват гадно за това, че са го изпортили, и да им стане ясно, че и те не са застраховани от същата участ.
— Жоре, какво става? Защо ме бият? — разкрещя се Фиката, като ме видя да влизам в стаята.
— Използвал си моето име да глобяваш крадци.