Выбрать главу

— Честито, Сашко! — ухили се той. — Ти си бил младоженец, бе?

Крейзи отново се стегна.

— Ами то май трябва да почерпя, ама не знам дали моментът е подходящ…

— Кога се ожени бе, Сашко? — разхилих се аз.

— Ами миналата седмица.

— Е, не мога да повярвам, ти дори не си ми казал, че и гадже имаш.

— Не искам да те занимавам с моите проблеми. Нали знам, че ти беше напрегнато, докато се оправиш с Поли.

— Разказвай де, каква е — знаехме с Тупана, че Крейзи имаше страшен проблем с жените. Беше адски притеснителен, а на всичко отгоре майка му искаше да знае за всяка негова връзка. Като капак на всичко бе акушерка и момичетата трябваше първо да минат на преглед при нея. Затова Крейзи рядко хващаше гадже и от години поддържаше извратена връзка със своя братовчедка. А тя на два пъти прави аборти от него.

— Много свестно момиче — гордо се изпъна Крейзи. — Започна като сервитьорка в „Олимп“. На мен и през ум не ми минаваше, че ще ми върже. Знам, че съм грозник, а и по-готините ги забърсва Славчо. Но тя една вечер ми поиска телефона и като се започнаха едни есемеси… Майка ми беше против, но Славчо дойде и я убеди. Обеща да ни кумува. Май това наклони везните — подсмихна се той. — А и той пое цялата сватба в „Олимп“. В последния момент майка ми не дойде. Но пък пристигна Маджо.

— Майка ти защо не дойде?

— Каза, че тази, след като е с осем години по-млада и хубава, няма начин да не е гадна курва, но и Маджо ме разочарова… даде ми само 1000 марки в пликче.

Тук Тупана не си сдържа нервите:

— Та ти колко искаш да ти даде бе, боклук такъв? 1000 марки малко ли са ти? Не стига, че те е уважил лично…

— Ами не знам… — замисли се дълбоко Крейзи и извъртя смешно глава на една страна. — Струва ми се, че през изминалата година… и аз помогнах доста на нашата скромна фирмичка…

— Има време и за теб, Сашко — изгаврих се аз, — след още десетина години, ако бъдеш все така верен, може да ти купят някое апартаментче.

Прибрах демонстративно пистолета в кобура си. Махнах му повелително и бавно и тежко, както бях дошъл, се отправихме към колата, но този път Тупана бе зад гърба ми.

Вече прехвърлях няколко комбинации в главата си. Крейзи определено беше важна брънка във веригата. От него изтичаше винаги много информация, трябваше да го контролирам внимателно. Досега смятах, че беше под властта на майка си, но твърде вероятно бе сега тя да бъде заменена от съпругата му. А и влиянието на Славчо не беше малко. Все пак му бе станал кум и като нищо скоро Крейзи можеше да излезе от контрола ми.

— Майката на Сашко как така ти каза, че се е оженил? — подпитах Тупана.

— Тя сама го изтърси, каза ми: „Този глупак, сина ми, се ожени за някаква курвичка и вече не се грижи за мен!“

Отново потънах в размисли. Тази нейна реплика ме наведе на мисълта, че Крейзи едва ли живее с жена си в дома на майка му. Сега вече навързах защо ме повика на среща пред тях. И защо при всичкото му уважение не ме бе поканил на сватбата си. Явно бе стигнал до извода, че трябва да се откопчи от моето влияние. Показваше ми, че всичко е постарому, но не искаше да имам допир с жена му. Конспирацията му беше доста плитка, стигаше дотам да направи опит да ме заблуди, че все още живее в Орландовци.

— Я отбий някъде! — наредих на Тупана. — аз ще хвана такси, а ти се върни. Предполагам, че Крейзи още слуша тирадата на майка си. Едва ли ще се измъкне толкова бързо от нея. Искам да го следиш до вечерта. Не ме интересува дали е с Маджо, Славчо и когото и да е било там. Искам да знам къде ще се прибере да спи.

— Има ли смисъл да си губя времето, Жорко? Мога да го пребия и всичко ще си изпее. Или да попитам направо майка му. Тя и без това искаше да й намеря някакво лекарство за кучето. Сигурен съм, че бързо ще ми каже.

— Няма смисъл от тези глупости. Искам да му покажем професионализъм, за да не ми пробутва друг път номерата си.

Тупана се появи късно вечерта у нас. Усмивката му стигаше до ушите.

— Готово, Жорко! — гордо приседна срещу мен.

— Е, и къде е?

— В апартамента на любовницата на Славчо… в Мусагеница.

— Сигурен ли си? Да не би да е отишъл да носи нещо на Мариета?

— Напълно, Жоре! Даже имам и един друг подарък за теб. Кара чисто нова тойота. А жена му има старо, но лачено голфче двойка.

— И как разбра?

— Знаеш, че не обичам да се изтъквам, Жоре! — направи се на скромен той. — Всичко стана съвсем случайно. Като пристигна с тойотата пред блока, го видях да говори по телефона. От входа излезе чернокосо момиче и паркира с голфа зад неговата. Явно той се притеснява, че може да му я дръпнат. Целуваха се около десетина минути пред входа, а аз ги изчаках да се качат с асансьора. Проверих на кой етаж е спрял и затова съм убеден, че е апартаментът на Мариета.