— Съжалявам, Жоре! Просто се нуждаех от пари.
— За да ги дадеш на онзи боклук, Петя ли? — бях пламнал от ярост аз.
— Да — виновно сведе глава той. — Можеш ли да ми простиш?
— Само ако я зарежеш. Искам да се стегнеш и да работиш!
— Не мога, Жоре! Обичам я… — проплака Фиката.
— Знаеш, че ти предстои влизане в казарма. Ако я зарежеш, ще ти платя да не влизаш. Но ако продължаваш да упорстваш, ще платя да те пратят на някоя гранична застава — заплаших го аз.
— Тя е любовта на живота ми… — пламенно отговори Фиката, като пропусна знака ми към Крейзи и Тупана да започнат отново боя.
Фиката се търкаляше по земята под безмилостните шутове на другарите си. Почти останал без въздух, шепнеше в транс: „Обичам я! Обичам я!“
Разбрах, че няма да успея да го измъкна от лапите на Петя. Трябваше да го изгоня. По това време в организацията имахме железни правила за изгонените.
— Ще те пусна да си ходиш, ако покажеш как Петя ти прави свирки върху този дезодорант — взех от масата дезодоранта на Тупана и му го подхвърлих. Фиката не се подвоуми. Яростно започна да облизва флакона под смаяните погледи на колегите си.
— Не ми хареса как се справи със задачата — прекъснах го. — Я донеси четката от тоалетната! — подвикнах на Крейзи. — Искам да си забиеш дръжката в гъза — наредих му аз.
— Ама, ако го направя, нали ще ме пуснеш? — започна да се пазари той.
— Ще те пусна.
— Добре, но искам да ми обещаеш.
— Обещавам ти! Започвай, иначе отново ще те наредя да те бият.
Фиката така здраво се надяна на четката, че нямаше нужда да я придържа. През годините често ми се е случвало да присъствам на подобни сцени, когато наказвахме грешници като него. Идеята беше след напускането на организацията да държат езика си зад зъбите. Този тип унижения пред свидетели ги караше да си мълчат, в противен случай това се превръщаше в коз срещу тях. Понякога дори ги заснемахме.
Това с четката ми беше достатъчно, за да го пусна. Взех телефона му и го подарих на Тупана като законна плячка. Оттогава няколко пъти бях срещал Фиката. Работеше в склад за месо, заедно с баща си като транжировач.
— Фиката е обикновен месар бе, Сашко! Откъде го прикачи на Димата?
— Този Серафим ще излезе голям хитрец — погледна ме сериозно Крейзи. — Мисля, че работи там просто за прикритие. Иначе разполагал с много пари, а и ти си го знаеш, не може да си държи езика зад зъбите. Похвалил се е на мои познати, че бачка директно за Димата.
— Я стига си се правил на конспиратор — ядосах се аз. — Кажи ми откъде извади тая конспирация? Кои са ти познатите?
— Кирчо, племенника на Славчо… нали са съученици с Фиката. Славчо го направи управител на хотел „Лилия“ в Златни пясъци. Знам, че Фиката често гостува в хотела, докато Славчо отсъства от страната. Мои хора от персонала ми подхвърлиха, че са се заграждали с курви и кокаин по два-три дни.
Похвалих Крейзи и го отпратих. Това ми беше достатъчно. Знаех как да се оправя бързо с Фиката. Нали все пак аз го вкарах в занаята.
Глава 21
Срещата със Серафим се разби съвсем според очакванията ми. Двамата с Тупана влязохме в склада. Забелязахме, че докато останалите бачкатори бъхтеха здраво, Фиката беше приседнал в единия ъгъл, отпиваше от бутилка кола и играеше някаква игра на телефона си. Пребледня, като ни видя. Имаше неприятни спомени и от двама ни.
— Така ли бачкаш бе, Фика? — попитах го аз.
— Жоре, тук съм за прикритие! — потвърди думите на Крейзи Фиката.
— А онези пичове как се навиват да работят вместо теб?
— Освен че им оставям цялата си заплата, им давам по някой лев отгоре — ухили се глуповато той.
— Ще те чакам след малко на изхода. Трябва да се поразходим. Имаме да си говорим за нещо важно!
— Ама, Жоре, нали няма да ме биеш? — проплака той.
— Стига да не ми дадеш повод.
— Моля те, обещай ми, обещай ми! — разрида се той.
— Знаеш, че не обичам да ти давам празни обещания. Всичко си зависи от теб.
Десетина минути по-късно Фиката се настани в колата ми. Освен Тупана с мен водех и Муерте — един от новите ми охранители. Беше мелез — баща му египтянин, майка му българка. Вманиачен културист. Последния месец му бях отпуснал пари за химия и сега мозъкът му се бе размътил напълно. От години Тупана си биеше хормона на растежа, който увеличаваше хипофизната жлеза. Понеже не разполагаше с достатъчно пари, си купуваше от най-евтиния — руско производство, за който се говореше, че го изолирали от трупове. Муерте бе заложил на нещо още по-силно — животински хормон, който биеха на състезателните коне. И двамата изпадаха в странни състояние под въздействието на тежката химия. Определено се чувстваха много изнервени. За зла участ Серафим се оказа край тях точно в такъв момент.