Тупана отби колата в близката горичка до Зоологическата градина. Беше съвсем близо до склада на Фиката.
— Казвай, Фика, с какво се занимаваш? — подкарах го веднага аз.
— Пласирам контрабандни дискове на „Славейков“ — разтрепера се като лист той.
— Ок, значи изобщо не си се променил! Ако се сетиш нещо, аз съм наблизо — затворих вратата на колата аз.
След десетина минути Муерте гордо ми донесе диктофона, който оставих да запишат изповедта му. Фиката обясняваше с подробности как продавал хероин за Тони Клюна. Били се запознали чрез брата на Клюна, Стоян. Добре знаех, че братът на Клюна се казва Камен и затова кимнах на Муерте да повторят сеанса.
— Шефе, той е на умирачка, но иска да говори с тебе! — дойде след малко той.
— Какво му направихте?
— Аз само го душа, но не знам защо му потече кръв от ушите — въртеше очи учуден съвсем затъпелият Муерте.
— Доведете ми го тук, в храстите!
За около двайсетина минути Фиката беше станал неузнаваем. Дрехите му омазани с кръв, очите му полузатворени и подпухнали, а на гърба му, под разкъсаната фланелка се виждаха следи от юмруци.
— Искал си да говориш с мен? Слушам те!
— Жоре, аз бачкам при Пепи Щангата! — това вече ми прозвуча по-достоверно.
Щангата беше един от най-близките хора на Маргина и Димата. Прекара доста години като обикновен портиер в офиса. В последно време явно бършеше нещо сериозно, защото се мотаеше с S класа и около него имаше охрана. Сам наричаше себе си Фюрера. Беше нисък, русоляв тип, изглеждаше почти като двойник на Големия Маргин. Напоследък все по-често чувах, че прави опити да пробие в бизнеса с хероин.
— Какъв си му на Щангата?
— Вършач, Жоре — чистосърдечно си призна Серафим.
— Е, и какво си свършил досега?
— Доста неща — заби поглед в земята той.
— Не ме мотай! Говори с имена, за да не потретим сеанса!
— Застрелях някакъв си Руснака във Велико Търново.
Знаех за случая и му повярвах, тъй като бе в типично неговия гафаджийски стил. Този го бяха простреляли пред дома му, след което се довлякъл сам до болницата. Само ненавременните действия на лекарите не можаха да го спасят.
— И знаеш ли защо трябваше да го убиеш?
— Нямам никаква идея! Аз съм просто наемник.
Аз обаче знаех. Преди време същият този Руснак беше измамил Димата при някаква житна сделка. Месеци по-късно джипът на Димата, управляван само от шофьора му, гръмна на път за дома му. Поли беше още жив и Младен убеди Димата, че това е негово дело, изпълнено от Женята. След повече от година, докато бяхме в една дискотека, Димата дойде и се извини на Женята и Пехливанов заради случката. Разбрал, че бомбата заложили някакви „болярски“ гъзари.
Затова сега набързо вързах нещата.
— Аз раних и брата на Клюна, Жоре!
— И това е нормално за теб — бях чул, че бяха стреляли по него с автомат. И там се беше провалил. Малкия Клюн се беше измъкнал с дребни наранявания.
— Има ли нещо, което да си свършил като хората?
— Да, отнесох с картечница главата на Тошко Матов. Обърках го с Джамов — прехапа устните си Фиката.
Това съвсем ме втрещи. Тошко Матов бе съдия по борба, а синът му — най-добрият приятел на Фиката. Често дори преспиваше в дома им. Чичо Тошко беше един от най-добрите хора, които познавах. Бе му помагал за какво ли не.
— Ти това за постижение ли го смяташ бе, боклук? — заудрях го. Тупана и Муерте скочиха да помагат, но аз им креснах да се прибират в колата.
— Ти си виновен, Жоре! — присви се от болка, но гласът му чак стържеше с твърдите си нотки. — Ти ме направи такъв! Биеше ме и ми се караше за всичко… Унижи ме по най-гнусния начин…Въпреки че отдавна не работя за теб, всеки миг гласът ти кънтеше в главата ми… Преследваше ме… на всяка крачка го чувах! Бях ужасен, че мога да направя грешка… че няма да си доволен от мен… и пак грешах… Ти беше моят идол… И моят кошмар!
— Никога не съм те карал да убиваш! — едва успях да кажа, потресен. Тази изповед ме смаза за секунди.
— А как да си върна уважението, след като ме накара да си забия четка в гъза? Имаш ли представа как съм се чувствал след това?
— Това не го ли направи заради Петя? — в този миг ми се искаше да не се чувствам виновен.
— А на теб кой ти дава право да се изживяваш като Господ? И да предопределяш съдбата ми. Петя можеше да бъде всякаква, курва, боклук… парцал… Но това си беше мой избор.
Фиката беше прав. Бях го унищожил заради шибаните правила на организацията, които така стриктно спазвах. Не беше виновен и за смъртта на Тошко Матов.