Глава 23
Маджо бе полудял от напрежение и любопитство и караше Крейзи да ми звъни и да ме пита за записите. Искаше час по-скоро да ги получи. Всичко стана спонтанно и сега нямах абсолютно никаква идея, откъде да му измисля тези записи. Чудех се дали да не накарам някои от моите хора да импровизират, но Маджо разполагаше със записи за кой ли не и не беше трудно да сравни гласовете. И за това бях помислил. Щях да му обясня, че Димата си е преправил гласа, когато говори за убийство, и почти бях сигурен, че номерът щеше да мине. Освен това залагах много на факта, че човек по-скоро вярва на лъжите, отколкото на истината. А при Маджо това не се случваше рядко. Бях му показвал снимки на съвсем невинни хора — съученици на Тупана от забутаните села в неговия край, с обяснението, че са вършачи на Женята. Надявах се да не се опита да ги търси и убие в пристъп на параноя. Едва се сдържах от смях, когато виждах сериозното му изражение и чувах думите му, че ги познава и ги е виждал как дебнат, след което прилежно заключваше снимките в сейфа си.
Една случка ми помогна да се измъкна временно от цялата история със записите. Крейзи ми звънна вечерта и ми каза, че следобяд отвлекли сина на Венци Стефанов. Маджо и Бай Миле ме чакали в ресторанта на Славчо, ако мога да отида спешно, „… ако не мога, пак! — така наредил Маджо“.
Вечерният час на Маджо бе настъпил, но явно проблемът наистина бе сериозен, за да е толкова настоятелен.
Заварих ги в стаичката. Изненадващо за мен Бай Миле бе напълно трезвен, но похапваше разни мезета, докато Маджо вече се бе матирал. И въпреки това, като ме видя, ми предложи уиски. След като му отказах, сам доля чашата си до ръба с кехлибарената течност.
— Нали разбра за какво те повикахме? — разлигави се той. — Можеш ли да ни помогнеш? - продължи, без да изчака отговора ми.
— Не виждам как.
— Е, тогава аз ще ти обясня. Сигурен съм, че това отново е по поръчка на Димата… Този човек иска да ме разруши. Това е типично в негов стил, да тормози близките ми, за да ме намразят… Иска да ме остави без приятели.
Изобщо не бе далеч от истината.
— Все още не разбирам каква ще е моята роля?
— Сигурен съм, че Кирчо Малкия и Пехливанов участват в партия с Димата. Ходи при тях… сега, веднага — разпеняви се Маджо, като пръскаше слюнки — … и им кажи да пуснат момчето… иначе ще ме принудят да подкарам техните близки.
— Чакай малко бе, Младене — изтръгна се от мълчанието си Бай Миле. — Как така ще го пращаш да им казва да го пуснат. Те щом веднъж са се навили да го вземат, значи са си преценили нещата. Само ще объркаш всичко още повече. Ще вземат да се ядосат и да убият сина на Венци.
— Мий, к’во да правим тогава? — разтърси главата си Маджо. — Нали на теб ти плащам да ме спасяваш от такива работи — нахвърли се сега върху Бай Миле.
На Милчо му стана неприятно.
— Добре де, ей го и Жоро е тук! Двамата ще измислим нещо…
— Нищо няма да измислите — ядоса се още повече Маджо. — Сигурен съм, че са го отвлекли от онази банда на Шаки. Куките ми докладваха, че бачкали за Киро Малкия. Така че вече всичко ми е ясно. Димата е пуснал поръчката, Киро я е организирал.
— Има логика — обади се Бай Миле. — Брежанеца е изгладнел в последно време.
— Жоро, ти нали познаваш тази бандичка? — вторачи се в мен Младен.
— Знам ги, но не съм ги виждал, откакто умря Поли. Преди му вършеха дребни услуги.
— Добре… след час тук ще пристигнат 500 хиляди лева. Ходи ги намери лично, така ще прескочим Киро Малкия. Дай им парите и доведи момчето. Какво се чудиш? — удари с юмрук по масата той. — Имат сметка да ги вземат. Ако успеят да измъкнат от Венци повече, ще трябва да ги делят с Брежанеца и Димата. А така ще кажат, че се е измъкнал сам. Аз няма да ги предам - съвсем се въодушеви той. — А тези 500 хиляди им ги давам не защото не мога да ги намеря и избия, а просто защото са имали дупе да го направят. Аз уважавам смелите хора. Знаят, че стоя зад Венци, и въпреки това са го направили.
— Нема да стане така — прекъсна го Бай Миле. — Аз съм сигурен, че Димата няма да им вземе нищо. Той просто иска да те нарани. А Киро най-много да им влезе на партия в печалбата. Разбери бе, Младене, не си в положение да налагаш условия.
Маджо запали цигара, облегна се назад и запуши мълчаливо. След няколко минути блъсна бутилката с уиски и чашата от масата, пребърка джобовете на сакото си, накрая изсипа в дланта си няколко хапчета и ги изпи. Стана, отвори вратата и поръча на охранителите да му донесат от кухнята някаква вечеря.
— Не ми се връзвайте — каза той, докато довършваше порцията агнешко? — Уморен съм… бесен… и алкохолът ме свали! Най-много ме притеснява в тази ситуация един човек, за когото досега не говорихме. А се познаваме с него от двайсет и пет години.