И двамата с Бай Миле го зяпнахме в очакване да чуем за този „познат“.
— Маргина е! К’во ме зяпате? — ядоса се той. — Димата няма да посмее да направи такова нещо без него.
— Значи работата ще отиде много на зле — направи кисела физиономия Бай Миле. — Тоя, като се запъне, е като магаре на мост. Не можем да го пробием по никакъв начин.
— Наистина е много твърд — съгласи се Маджо. — Аз още утре мога да пратя да дръпнат Мария (съпругата на Маргина). Но той като нищо ще прежали и нея.
— Дай да вземем гадната курва, бе! — подсети го Бай Миле.
— Жени ли?
— Е, па нали я обича?
— Малко си поизостанал с информацията, Милчо. От доста време има нова любовница, а Жени я кара да правят тройки. Преди време ми обясни, че така искал да се излекува от любовта си към нея. Даже ще му направим услуга, ако я отвлечем.
Бай Миле повдигна рамене с безсилие, аз мълчах и следях разговора, а Маджо отново се отпусна назад. Намести цигарата си в любимото си цигаре и бавно, с наслада засмукваше и изпускаше дима, докато явно обмисляше какво решение да вземе.
— Досега говорихме само глупости — разцепи тишината накрая той. — Все пак това си е синът на Венци и той решава какво да направи. Ако допуснем някоя щуротия и убият момчето му, цял живот няма да ни прости. Ти го чу днес, Милчо — обърна се към дебелака. — Иска да си плати откупа, без значение какъв е. — Знаеш ли, че Венци няма една стотинка? — обърна се към мен Маджо.
— Не знам.
— И аз до днес не знаех — напъха втора цигара в цигарето. Разрева се и ми разказа, че имал в банковата си сметка само 22 хиляди евро. Така че парите за откупа ще му дам аз.
— Да бе, и аз много се учудих — намеси се Бай Миле. — Къде са му парите на Венци?
— Много нашироко живее и ще ти обясня точно къде са му — издуха дима Младен. — Само къщата му струва около 500 хиляди евро. Къщата на любовницата му е около 150–200 хиляди. Купи на жена си и дъщеря си от „Софийски имоти“ през Тошко Добрев апартамент на „Патриарха“ и някакви магазини. Направи и един голям склад на Околовръстното. Той върви добре, но вътре са загробени много пари. Ще му трябва доста време, за да ги избие.
— Аз едно не мога да разбера — продължи да упорства Бай Миле. — Що като няма нищо, е купил на сина си най-новия S1.
— Милчо, ти забрави ли, че тоя S1 струва З лева, бе? Както всичките му коли впрочем. Нали знаеш, че той и досега вкарва коли двойници от Европа.
— Д’еба и дебелака — изпсува по адрес на Венци Бай Миле, сякаш съвсем забрави проблема му. — Откога го моля да ме включи в бизнеса с тия коли, а той ми казва, че не се занимава вече.
— Престани с твоята алчност, Милчо! — скастри го Младен. — Стана късно — погледна часовника си той. — Трябва да се прибираме. Хайде да тръгваме и утре на обяд ще се срещнем тук отново и пак ще го мъдрим. Помисли все пак върху варианта да им занесеш лично 500 хиляди лева.
Успокоих се малко, че Маджо бе забравил въобще за записите сега, а и никак не ми се искаше да му давам обяснения. Кимнах и излязох.
На другия ден Крейзи ми звънна, за да ми предаде, че Маджо е отменил срещата. Потърси ме чак седмица по-късно. Този път се видяхме на стадион „Славия“. Бай Миле отсъстваше.
— Венци снощи е хвърлил откупа от влака, но синът му още не се е прибрал. Как мислиш, дали ще го пуснат?
— Нямам идея.
— Аз мисля, че не — каза примирено той. — Вече ти казах, че ударът е срещу мен. За жалост, момчето ще умре заради това.
— Защо даде парите на Венци, а не се опита да заловиш онези?
— Не мога да му се бъркам. Става въпрос за неговия син. Ако беше за моето дете, знам как да постъпя. Всеки баща преценява сам за себе си. Още повече, Димата така е измислил нещата, че и в двата случая Венци да ме намрази. Не мога да не му призная на това гадно копеле, че е цар на мръсните номера. Не сме се виждали скоро, че да ти разкажа какво точно стана. Пратих Венци да целуне ръка на Маргина. Мислех, че ще го омилостиви. Само че той отговорил, че няма нищо общо с отвличането. Пратих го при Пехливанов — Венци се помолил и там, но и онзи отрекъл да има нещо общо. Аз бях извадил информация, че Бойко Борисов е пратил Цолов, КОС-аджията, при Пехливанов да му каже, че не го интересува колко пари ще вземе за сина на Венци, а просто после иска да залови някой виновен.
— Бойко не ти ли е вече приятел? — изненадах се аз.
— Не — изкриви лицето си в злобна гримаса. — Последния път, като идва у нас, моите хора ме възпряха да не го пребия. Нещо много си е повярвал напоследък… Въпреки това поддържаме някакви контакти заради общия ни бизнес. Но пращам Бай Миле да контактува с него. Въобще не искам да го виждам.