— Забрави за двамата на една маса. Ако искаш Дебелия — имаш го!
— И това е нещо — кимна ми Женята. — Но трябва да стане час по-скоро! Едно от условията на Пехливанов е да е в рамките на месец. Изчислил си е, че в момента плаща по сто хиляди на месец за охрана. Колкото по-бързо свършим работата, тия разходи ще му отпаднат, иначе ще остане съвсем без пари.
Тук вече не издържах и избухнах в смях.
— Ти по-добре знаеш Поли колко пари дръпна от кокаина бе, Женя! Нали сега са в Пехливанов?
— Това са пълни глупости! — неуверено трепна гласът му. — Поли държеше парите си в различни швейцарски и австрийски банки. Кодовете знаеше само той. Смятай ги за изчезнали завинаги.
— Не мога да повярвам, Женя, че цял ден висиш на улицата, а тя не жужи, а направо бучи къде са парите на Поли!
— Нормално е да не знам! — отчаян сведе глава Женята. — Това е същото, като да ти изневерява жена ти… Винаги научаваш последен — съвсем се смачка той.
— Ти си бил в Японския, когато Пехливанов се е срещнал с Маджо и Бай Миле.
— Бях — едва чуто промълви Женята. — Но те не пожелаха въобще да говорят с мен. Третираха ме като уличен помияр. Маджо каза, че ще ни приеме, ако се откажа от дрогата. Предложи да я дам цялата на Мето Илиянски, но аз се развиках, защото това е единственото ми препитание. Пехливанов още не ми е простил, че се изпуснах. И си е прав. Цял ден ме предупреждаваше да не говоря в прав текст, понеже онези записвали всичко. Въпреки че Маджо не ми се стори толкова злонамерен. Сам ми предложи да искам в замяна от Мето няколко паркинга. Все пак бил легален бизнес, а той не търпял в организацията си бандити като мен.
— А ти защо не се съгласи? — напуши ме отново на смях.
— К’во да ги правя тия паркинги бе, Жоро? Нищо не разбирам от това. Ще почнат да ме лъжат там някакви работници, не мога да се оправям с данъците. Трябвало всеки месец да отчитам сума на Софиянски и слугите му. А на всичкото отгоре, да облека и костюм. И вместо Женя Дългия, ще почнат да ми викат Женя Паркинга.
Убедих се за сетен път, че беше непоправимо прост. Неслучайно Маджо го бе изритал от срещата. Не се усетих, че бях изпаднал в размисли, докато не видях, че вече се бе изправил.
— Много се отплеснах… а е опасно! Все пак дойдох да се видим за минута. Какво се уговаряме за Дебелия?
— Имаш го другата седмица!
— Ок — стисна ръката ми силно Женята, сякаш да докаже искрено приятелство. — Само че като ти се обадя, искам да се видим след минута и за една минута.
— Разбирам те — плеснах го приятелски зад врата. Исках да сваля част от напрежението. — Къде ти е охраната? — подвикнах след него закачливо.
— Вътре са, в колата — махна небрежно с ръка той. — Не им давам да излизат. Изобщо не разчитам на тях. Най-много някой екип от убийци да ги разпознае, ако се въртят отвън, и да влязат да ме разстрелят, докато моите смелчаци се разбягват като пилци.
Проследих го с поглед. Изглеждаше отчаян, а и приведената му стойка показваше, че никак не му беше лесно да носи товара, който сам бе поел. Отвори вратата на колата и след секунди потегли с мръсна газ.
Глава 5
Охранителите на Маджо бяха обградили отвсякъде тенис кортовете в Банкя, където трябваше да се срещнем с него. Двамата с Тупана бяхме на около десетина метра, на едно леко възвишение, откъдето ги виждахме, а те нас — не.
— Погледни ги тия тулупи, Жорко — обади се Тупана, докато оглеждаше. — Само за украса стават.
Той беше напълно прав. Явно след смъртта на Поли охраната на Маджо се бе отпуснала. Смятаха го за Господ Бог. Без никакви врагове. В интерес на истината, донякъде имаха основание. Вече целият подземен свят знаеше, че Маджо бе убил Поли, и това му бе вдигнало акциите до небето. Никой не можеше да си обясни как е намерил убийци, как ги е пратил до Аруба да убият Поли и на всичко отгоре се бяха измъкнали невредими. След петгодишно отсъствие от престъпната сцена, докато се правеше на банкер, Маджо се бе завърнал с гръм и трясък като безспорен хегемон.
Огледах отново охранителите. Един чоплеше семки, друг пушеше замислено, а останалите бяха изпаднали в оживен разговор помежду си. Между впрочем, знаех как протичат разговорите — обсъждаха дали ще вземат тази седмица аванс или някакви премии. Хвалеха се кой каква нова пичка е изпукал, а по-задръстените пробутваха креватните подвизи с жените си.
Реших да им демонстрирам леко превъзходство. Не беше лошо да ги респектирам от време на време, а и така доказвах професионализма си пред Маджо. Заобиколихме по една стръмна пътечка и се озовахме в тила им. Докато се спускахме по пътеката, Тупана не спря да мърмори: