Когато рано този следобяд се бе отправил към Куинс от Манхатън, имаше чувството, че се прибира вкъщи — болницата се намираше в източния край на Риго парк, което бе на хвърлей от квартала Форест Хил, където бе израсъл. Макар родителите му да бяха починали, все още имаше няколко роднини, които продължаваха да живеят в къщата от детинството му. Докато пътуваше по булевард „Куинс“ с таксито идеята да мине покрай бащиния си дом, когато приключи работата си, му се видя интересна.
Бе постигнал забележителен прогрес. Срещата му с Брус Мартин, шеф на „Личен състав“ в „Манхатън Дженерал“ беше плодотворна, макар и да не потръгна добре в началото. Когато Роджър го попита направо за архивите на служителите, Брус му беше отговорил, че според федералните закони достъпът до подобна информация е ограничен. Това накара Роджър да прояви по-голяма изобретателност и да каже, че неговата роля като шеф на медицинския персонал е да следи за взаимодействието между лекарите и целия останал персонал, особено по отношение на ново назначените, включително от нощната смяна. Съзнателно пропусна да спомене каква е истинската му цел.
Тръгна си с обещанието, че ще получи списък на работещите в „Манхатън Дженерал“ и списък с назначените от средата на ноември и по-специално на работещите от единадесет вечерта до седем сутринта. На това място Роджър се беше притеснил, че може да прозвучи доста подозрително, но отсреща не дойде никаква реакция. Така че имаше шанс да разполага с прословутия списък още в края на този следобед.
Второто нещо, което стори Брус, беше да позвъни на Розалин Леонард, колежката му в „Свети Франциск“ и да я помоли да съдейства на Роджър. Тогава не оцени колко полезно ще се окаже това обаждане, защото жената беше свършила доста работа още преди той да отиде. Оказа се, че подобни списъци се изискват от доста различни институции. Той бе изненадан, че различните отдели в болниците на „АмериКеър“ повече или по-малко функционират като отделни феодални владения с принудата на тяхната централа, диктуваща бюджета им.
Другото, което успя да направи, преди да излезе от „Манхатън Дженерал“ беше да накара Керълайн да започне изготвянето на списък на лекарите, като обърне внимание особено на тези, които са имали достъп до двете болници — „Манхатън Дженерал“ и „Свети Франциск“. Беше му отнело известно време, за да провери дали информацията е достъпна като й възложи да издири сведения за няколко души. За съжаление, удариха на камък. Керълайн му обеща, че ще направи каквото може, ако не се окажат специално кодирани. Надяваше се да успее, защото беше близка с един от компютърните гении в болницата, който често успяваше да направи невъзможното.
— Ами, ето ги. — Розалин побутна последната тънка купчинка с листи към него. Тук е целият списък на всички служители в „Свети Франциск“, както и на назначените от средата на ноември, придружен от бележка с имената на онези от нощната смяна; списък на напусналите и уволнените между средата на ноември и средата на януари; списък на персонала на пълно работно време; и най-накрая списък на персонала с разрешителни за достъп. Това ли е всичко, от което се нуждаете за изследването? Не ви ли трябват имената и на назначените от средата на ноември насам?
— Няма нужда — отвърна Роджър. — Мисля, че това тук ще свърши работа. — Той погледна листовете и поклати смаяно глава: — Представа нямах, че толкова много хора работят в една американска болница. — Искаше му се да отклони разговора от предполагаемото си изследване, макар че каквато бе подозрителна, Розалин сигурно щеше да усети някакъв капан, ако се раздрънкаше прекалено много.
— Както всички болници на „АмериКеър“, ние сме в по-ниската извивка на кривата — каза тя. — В резултат на реформите в здравеопазването едно от първите неща, което „АмериКеър“ прави е да намалява персонала във всеки отдел. Знам го, тъй като тази незавидна задача пада върху мен. Аз трябваше да връчвам заповедите за съкращения.
— Сигурно е било трудно — каза Роджър, несъзнателно понижавайки тон. Той побутна настрани пълния списък и се загледа в имената на служителите, напуснали „Свети Франциск“. Дори той бе много по-дълъг, отколкото очакваше, макар да липсваха подробности кой какво е работил, дали е напуснал или е бил уволнен и къде е отишъл. — Изненадва ме, че има такова текучество. Това представително ли е за болницата?