— Нулева положителна.
— До скоро. — Връзката прекъсна. Лори остави с трепереща ръка слушалката. Беше шокирана. Неприятностите ставаха норма. Бе минал само един ден, след като бе идентифицирала тялото на приятел, и вече се сблъскваше с ужасяващата перспектива да стане пациент на спешното и дори да претърпи операция в болница, за която предполагаше, че вилнее сериен убиец. Единственото утешение беше, че един от най-силно заподозрените е в момента в ареста на полицейското.
Тя вдигна телефона. Нямаше желание да звъни на Джак, но при това развитие на нещата се налагаше. Нуждаеше се от подкрепата му, от това да я пази, ако се наложеше да я оперират.
Телефонът звънна веднъж, после втори път. Хайде, Джак, вдигни, молеше сетя. Телефонът продължи да звъни. Беше ясно, че не си е в апартамента. Както и очакваше, включи се телефонният му секретар. Докато чакаше да чуе сигнала тя усети, че я залива вълна на възмущение. В момента Джак сигурно се вихреше на баскетболното игрище и се правеше на тийнейджър. Макар и да не искаше, не можеше да не направи сравнение — ако Роджър не беше убит, сега щеше да му се обади и той да дойде.
— Изникна голям проблем — каза тя, след като чу сигнала. — Нуждая се отново от помощта ти. В момента чакам да пристигне линейка и да ме откара в „Манхатън Дженерал“. Д-р Райли смята, че може да се касае за извънматочна бременност. Положителната страна ще е в това, че натискът върху теб ще отпадне, а негативната — че ще ме настанят вероятно в спешната хирургия. Имам нужда да си там. Не искам да ставам част от моята серия. Моля те, ела!
След като натисна бутона за прекъсване, тя набра клетъчния телефон на Джак. Мина през същата процедура, остави му подобно съобщение с надеждата, че ще чуе поне едното. След това стана с намерението да облече сакото си и да слезе на първия етаж, за да изчака там идването на линейката. Когато се изправи, притисна корема си, надявайки се да предотврати поредните спазми. Вместо това ушите й писнаха и тя усети, че й се завива свят.
Следващото нещо, което чу, бяха гласове, над всички се извисяваше един мъжки глас, който явно говореше по телефона. Говореше, че кръвното налягане е много ниско, че пулсът е почти сто и коремът е леко напрегнат. Лори осъзна, че очите й са затворени и ги отвори. Намираше се на пода в офиса си, с лице към тавана. Една жена прикрепяше система към лявата й ръка. Колегата й стоеше настрани и говореше по клетъчния си телефон. Зад него тя разпозна Майк Лестър. Отстрани стоеше носилка със статив за система.
— Какво се е случило? — попита Лори и се опита да се изправи.
— Не бързайте — възпря я жената. — Току-що имахте лек припадък. Но всичко е наред. Съвзехте се бързо, само няколко секунди след пристигането ни.
Мъжът затвори телефона.
— Добре, да тръгваме! — Той мина иззад Лори и подпъхна ръка под гърба й. Жената застана откъм краката. — На три! — извика мъжът.
Тя усети, че я вдигат и слагат на носилката. Превързаха я здраво и се насочиха към коридора.
Слязоха на партера и количката затрополя по бетонния под. По ирония линейката беше спряла на паркинга до вановете, с които докарваха труповете от болниците.
За нейна изненада пристигнаха в болницата бързо. Чуваше сирените, но сякаш се намираха далече. Следващото нещо, което видя бяха отворените врати на линейката и яркото осветление.
В спешното цареше типичният хаос, но не й се наложи да чака. Откараха я навътре, директно в секцията за незабавна помощ. Когато я поставиха върху масата за прегледи, тя усети върху челото си хладна ръка. Погледна нагоре и очите й срещнаха лицето на млада жена.
— Аз съм д-р Райли. Ще се погрижим за вас, не се тревожете.
— Спокойна съм — увери я Лори.
— Тъй като досега не сме се срещали, трябва да ви попитам дали имате някакви медицински проблеми, какви лекарства сте вземали и дали страдате от алергии.
— На всички въпроси отговорът ми е „не“. Благословена съм с добро здраве.
— Добре — усмихна се Райли.
— Един момент — каза Лори. — Има нещо, което исках да ви кажа. Напоследък си правих тест и съм позитивна за маркера за BRCA1.
— Преглеждали ли сте се при онколог?
— Още не.
— Ами, не мисля, че това ще се отрази на ситуацията в момента. Нека първо ви обясня как ще процедираме. Първо ще направим кулдоцентеза, за да разберем дали има кръв зад матката. Ще усетите щипане, но това е всичко.
— Разбирам — кимна Лори.