— По дяволите! — въздъхна той, свали лентата от челото си и я хвърли на тротоара.
Уорън го изгледа въпросително.
— Човече, в лоша форма си! Нека да позная! Лори продължава да те действа.
— Представа нямаш — отвърна Джак. — Канеше се да му разкаже, когато чу далечно, глухо избипкване. Грабна раницата си, дръпна ципа и извади клетъчния си телефон, който обикновено не носеше на игрището, освен когато е дежурен на повикване. Но тази вечер след скарването с Лори го взе, в случай, че го потърси. Когато го отвори, видя че има съобщение от нея.
— От нея е — каза той с раздразнение. Нямаше представа какво да очаква, а на чудо не се надяваше, затова с нежелание реши да го изслуша. Още след първите думи се изправи. Долната му челюст увисна и той застина.
— Мили боже! Откарали са я с линейка в „Манхатън Дженерал“ за спешна операция.
Излязъл най-сетне от вцепенението, той се наведе да си вземе нещата и се разбърза.
— Трябва да я измъкна от там! — Той хукна към изхода.
— Спри! — извика Уорън подире му.
Но Джак нито спря, нито намали, знаейки колко сериозна може да е извънматочната бременност.
— Какво ще кажеш да те закарам дотам? — извика Уорън. — Возилото ми е на ъгъла.
— Фантастично!
— Иди и се преоблечи, аз ще те чакам тук.
Джак махна с ръка преди да спринтира през улицата. Вземаше по две стъпалата към апартамента си и в движение смени анцуга с дънки и риза. Бързаше да отиде в болницата, преди Лори да е влязла в операционната. Не му харесваше идеята да я оперират, а още по-малко — това да стане в „Манхатън Дженерал“.
Верен на думата си, Уорън го чакаше в черния си джип отвън. Джак скочи вътре и колата потегли със свирене на гуми.
— Сериозна ли е операцията? — попита Уорън.
— И още как! — отвърна Джак. Докато връзваше вратовръзката си, не спираше да се укорява, че е реагирал толкова емоционално на избухването й този следобед. Трябваше просто да я остави да се наприказва без да я подлага на опасност, но беше изгубил контрол.
— Сериозно ли е? — попита за втори път Уорън.
— Нека да го кажа така: от проблем като този са умирали хора.
— Не дрънкай глупости! — промърмори приятелят му и натисна газта.
Джак се хвана за дръжките над вратата за да се задържи, докато пресичаха с безумна скорост кръстовището на Деветдесет и седма улица. Няколко минути по-късно пред тях се показа сградата на „Манхатън Дженерал“.
— Къде да те сваля? — попита Уорън.
— Откъм спешното.
Уорън се мушна между две линейки на рампата и спря, а Джак излетя навън. Приемната беше пълна с хора. Той се насочи директно към двойната врата, която водеше към спешното, но беше спрян от едър униформен полицай с червено лице. Мъжът стоеше отстрани, но застана пред вратата, когато Джак се приближи.
— Трябва да се запишете на регистратурата — обясни униформеният и посочи зад гърба му.
Джак извади портфейла си го отвори. Към него беше прикрепена официалната му карта на съдебен медик. Полицаят дръпна ръката му, за да види по-отблизо.
— Съжалявам, док — кимна той, след като прочете името му.
След като надникна зад няколко прегради и не откри Лори, Джак спря една от сестрите, която, понесла кръвни проби, бързаше по коридора. Когато я попита за Лори, тя примига с късогледите си очи и кимна към изтърканата табелка, която бе подминал без да види.
— В интензивното е — каза жената и посочи към вътрешността на отделението. — Стая 22.
Завари я сама, заобиколена от всякакъв вид апаратура. Зад нея се виждаше екран, който показваше стойностите на кръвното налягане и пулса й в момента. Очите й бяха затворени, ръцете — скръстени върху гърдите с преплетени пръсти. Като се изключи бледнината, тя изглеждаше като олицетворение на спокойствието. Зад леглото й от системата висяха няколко бутилки и торбички с кръв, чието съдържание се отвеждаше от тръби до лявата й ръка.
Той направи няколко стъпки към нея, сложи ръка на челото й, като се стараеше да не я буди.
— Лори? — Гласът му прозвуча меко.
Клепачите й потрепнаха и тя бавно ги вдигна. На лицето й се появи измъчена усмивка.
— Слава богу, че си тук.
— Как си?
— Като се има предвид състоянието ми, доста добре. Упойката вече действа и скоро ще ме качват горе за операция. Надявах се да дойдеш преди това.
— Наистина ли е извънматочна бременност?