— Има всички признаци.
— Съжалявам, че трябва да минеш през това.
— Не си ли в известна степен облекчен? Отговори ми честно!
— Не, не съм облекчен. Всъщност се безпокоя. Не можем ли да те откараме в друга болница? Например в болницата на баща ти?
Тя се усмихна спокойно, повлияна от упойката и поклати глава.
— Лекарката ми има разрешително за практикуване само тук. Попитах дали не можем да отидем някъде другаде, но се боя, че нямам избор. Вътрешният кръвоизлив продължава, така че не разполагаме с много време. — Тя хвана ръката му. — Знам какво си мислиш, но аз съм добре тук и особено сега, след като дойде. Макар теоретично да съществува риск да стана жертва на оня маниак, не мисля, че е висок. Пък и д-р Наджах е задържан.
Джак кимна. Знаеше, че статистически е права, но това бе слаба утеха. Не му харесваше, че Лори трябва да прекара известно време тук, но осъзнаваше, че в този момент не разполагаха с друг вариант. Можеше да загуби много кръв, ако решеха да я пренасят на друго място.
— Добре съм, наистина — добави тя. — Освен това лекарката ми харесва. Извадих страхотен късмет с нея. Тя ме увери, че след операцията ще ме оставят в постанестезиологичното отделение за наблюдение.
— Какво се е случило със стаята за възстановяване?
Лори се усмихна и сви рамене.
— Не знам. Сега го наричат така. Както и да е, лекарката ми каза, че може би трябва да стоя почти цялата нощ и ако ме оставят, тя ще иска да съм в интензивното заради многото загубена кръв. Нито един от моите случаи не е станал в интензивното. Ще съм на сигурно до утре, когато ще можем да мислим за преместване на друго място. Баща ми може да ме вземе в Университетската болница и дори лекарката ми да не дойде с мен, предишният ми гинеколог ще я замести, сигурна съм.
Джак кимна. Не беше очарован, но разбираше, че е права. Освен това по отношение на спешната хирургия „Манхатън Дженерал“ беше най-доброто.
— Сега успокои ли се?
— Предполагам — стисна ръката й той.
— Чудесно — каза Лори. — Да не забравяме, че главният заподозрян е в ареста.
— Не бих разчитал много на това — каза Джак.
— Нито пък аз, ако това бе единственото. Но то ми действа все пак успокоително.
— Добре, добре. Сега това е най-важното. Идеята да си в това отделение под наблюдение ми харесва. Много по-сигурно е. Колкото до Наджах — всичко засега е само предположение.
— Несъмнено — съгласи се Лори. — Което ме води до следното предложение. Няма смисъл да стоиш тук, докато ме оперират. Защо не се върнеш в Патологическия и да прегледаш документите на бюрото ми, най-вече списъка на Роджър. Можеш дори да го донесеш тук. Записала съм върху него някои идеи, но е добре и ти да ги видиш, особено ако зациклим с Наджах.
— Съжалявам — категорично се противопостави Джак. — Нямам никакво намерение да ходя никъде, докато те оперират. Точка!
— Добре, не се ядосвай! Беше просто предложение.
— Благодаря, но няма да стане.
Той погледна към екрана зад гърба й. Забеляза, че кръвното й налягане е ниско, а пулсът — висок, но беше доволен, че показателите остават стабилни.
— Джак — каза Лори и стисна ръката му. — Съжалявам, че бях толкова раздразнителна този следобед. Сбърках, че не исках да разговаряме. Извинявай.
— Извинението се приема — погледна я той. — Аз също съжалявам, че бях толкова докачлив. Ти имаше предостатъчно причини да си объркана. Проблемът е, че ме беше яд на самия мен. Разбира се, това не е извинение, но…
— Добре, Лори — долетя един приятен глас. Лора Райли влезе в стаята заедно с една санитарка. — Операционната е готова и всичко, от което се нуждаем, си ти.
Лори представи Лора на Джак, но разговорът беше кратък, защото горе ги чакаха.
— Ще има ли проблеми, ако наблюдавам? — попита Джак.
— Не мисля, че идеята е добра — каза Лора без колебание. — Но тъй като сега е вечерната смяна, мога да ви заведа до чакалнята на хирургическото и да почакате там. Това малко нарушава правилата, но нали все пак сте лекар. Веднага щом се погрижим за Лори, ще ви уведомя. Стига, разбира се, всичко да е наред с нея.
— Всичко ще е наред — усмихна се Лори.
— Ще се кача в чакалнята — съгласи се Джак. — Но може би е добре първо да дам кръв. Лори и аз сме от една кръвна група и ако се наложи да й преливате, бих искал аз да съм донорът.
— Страхотно — каза Лора. — Ще се възползваме. — Тя се обърна към Лори: — Сега да тръгваме към операционната и да те приготвим. — Санитарката освободи колелата на количката и я насочи към вратата.
— Извинете — долетя един властен глас.
Джаз спря и се обърна. Беше собственикът на няколкото магазина на Кълъмбъс авеню, които тя посещаваше. Той я потупа по ръката.