Отделението за възстановяване се намираше непосредствено зад писалището. Представляваше голяма бяла стая с шестнайсет легла — по осем от двете страни. Всяко бе снабдено с внушително количество анестетично оборудване, включително с редица монитори за следене на кръвното налягане и пулса проводници за ЕКГ и апарат за насищане на кръвта с кислород. Само четири от леглата бяха заети. Изглежда всичките пациенти спяха, независимо от ярката светлина и впечатлението за прекомерно движение. Към всеки пациент имаше назначена медицинска сестра, която периодически проверяваше всичко — жизнени показатели, количество отделена урина, респираторен статус, телесна температура — и записваше всичко в картона, прикрепен към съответното легло. Измежду останалите дейности, сестрите трябваше да регулират количеството подавани течности или лекарства. Една сестра с накъдрена руса коса и яко телосложение седеше зад централното бюро. Излъчваше натрапчиво полицейско чувство за контрол. Лора представи Джак. Сестрата се казваше Теа Папарис.
— Предполагам знаете, че можете да останете вътре само няколко минути — каза Теа. Гласът й беше толкова заповеднически, колкото и физическото й присъствие.
— Оценявам, че изобщо ме допускате да вляза — демонстрира той нехарактерен за него респект пред правилата. При по-нормални обстоятелства би пренебрегнал тези бюрократични изисквания, но сега, когато до голяма степен здравето на Лори зависеше от неговото поведение, се опитваше да бъде благоразумен.
— Имате чудесна съпруга, докторе — усмихна се Теа. Тя е истинска вълшебница, независимо от въздействието на упойката. — За секунда вниманието й се насочи към монитора върху бюрото. Един от пациентите бе получил учестен пулс с компенсаторно прекъсване. Джак използва възможността да погледне Лора, която се бе изчервила виновно, което означаваше, че е излъгала за семейния статус на Джак, за да го допуснат в отделението.
Теа върна вниманието си отново към тях.
— Та какво ви говорех? А, да! Съпругата ви е изключително мила. Повечето от хората, с които се срещаме тук, съвсем не са такива, голяма част не искат да ни сътрудничат и са дори доста войнствени. Но не и съпругата ви. Тя наистина е страхотна.
— Благодаря — кимна Джак. — Оценявам вниманието, което й отделяте.
— Това ни е работата — усмихна се жената.
Лора махна на Джак да я последва и двамата се насочиха към най-отдалеченото легло до стената. Един от медицинските помощници с впечатляваща татуировка на морска сирена върху левия бицепс нагласяше системата на Лори. Продължаваха да й преливат кръв.
— Как е тя, Пит? — попита Лора и погледна към таблото, преди да застане до леглото.
— Спокойна и гладка като коприна — усмихна се мъжът. — Кръвното налягане и пулсът са стабилни.
— Отлично — кимна Лора. Тя сложи ръка върху челото на Лори и я извика по име.
Лори бавно вдигна клепачи и челото й се набръчка от усилието да задържи очите си отворени. Погледна към лекарката, после към Джак и се усмихна спокойно, протягайки ръка към него.
— Спомняш ли си, че ме помоли да ти кажа, когато операцията мине? — попита Лора.
— Всъщност, не — призна Лори, без да откъсва очи от Джак.
— Е, така беше. В момента си добре. Кръвоизливът е спрян. Бих ти препоръчала да не се тревожиш, но виждам, че си спокойна.
Лори бавно обърна глава към нея.
— Благодаря за всичко, което направихте и съжалявам, че провалих съботната ви нощ.
— Не се тревожи.
— Още ли съм в постанестезиологичното?
— Да.
— И ще прекарам нощта тук?
— Със сигурност. Помолих да те оставят тук и да те наблюдават, докато дойда. Интензивното беше пълно, но така е май дори по-добре. Надявам се, че нямаш нищо против. Щеше да ти е трудно да заспиш там, с цялата суетня наоколо. А сега — добави тя — ще ви оставя за малко двамата. С теб, Лори, ще се видим сутринта в седем. Сигурна съм, че всичко ще е наред и ще можем да те преместим на етажа на гинекологията. Знам, че са претоварени през нощта, но утре ще го уредим. Окей?
Лора махна с ръка, усмихна се и излезе. Лори и Джак се спогледаха.
— Колко е часът? — попита със слаб глас Лори.
— Около полунощ.
— Господи! Кога се изниза вечерта? Времето наистина лети, когато човек се забавлява.
Джак се усмихна.