— Добре е, че се шегуваш отново. Как се чувстваш?
— Страхотно. Знам, че звучи странно, но нямам никакви неприятни усещания. Най-лошото нещо е, че устата ми пресъхва. Но когато и това премине, ще мога да кажа, че съм добре закърпена. Беше глупаво от моя страна да допусна проблемът да излезе от контрол.
— Не мисля, че трябва да се самообвиняваш.
— Но е така Да не реагирам на симптомите, да изтласквам от съзнанието си всичко, което може да е потенциално неприятно, е черта от характера ми. Зарових глава в пясъка като щраус. Истинска дъщеря на майка си! Оказва се, че приличам на нея много повече, отколкото ми се иска да призная.
— Започваш да ме плашиш с подобни прозрения. Да не би да се дължат на упойката? — пошегува се Джак. — Какво са ти дали, някакъв серум на истината? Не ми отговаряй! Нека да говорим за нещо по-важно. Казаха ли ти, че си имала извънматочна бременност?
— Сигурна съм, че са ми го казали, но краткосрочната ми памет не е в най-добрата си форма.
— Когато научих, че вече си добре, изпитах странно чувство…
— Странното е, че го казваш — каза тя с лека усмивка — Бил си разстроен, че се е наложило да мина през всичко това?
— Не точно. Това, което исках да ти кажа е, че когато вече се успокоих за теб, усетих тъга заради детето.
Лори не отговори нищо, но усмивката й помръкна.
— Ехо! — извика той. — Тук ли си все още?
Лори измъкна ръката си бавно и изтри с пръсти една предателска сълза. След това поклати глава сякаш не вярваше на онова, което й казва Джак.
— Ако правилно съм чула, предвид обстоятелствата, това е най-милото нещо, което някога си ми казвал. Разплакваш ме.
— Не плачи! — каза той разтревожено, когато забеляза на монитора зад леглото й, че пулсът й се ускорява. Не искаше да я тревожи в състоянието, в което се намираше. — Нека поговорим за нещо по-спокойно. — Той погледна към Пит, който се преструваше, че не слуша, след което към Теа за да се увери, че не е забелязала реакцията на Лори от мястото си зад бюрото. За щастие, дежурната сестра беше заета с друго. Той въздъхна с облекчение и се обърна отново към Лори. — Не мога да остана тук дълго, но и не искам да си тръгвам. Всъщност, нямаше да съм толкова примерен, ако не те държаха като заложница. Страхувам се, че ако престъпя чертата ще си го изкарат на теб по някакъв начин. Знам, че звучи абсурдно, но на това място действат като гестаповци.
— С какво се занимава цели три часа? — попита го Лори.
Той се опита да измисли нещо забавно, но с изненада установи, че чувството му за хумор го е напуснало.
— Станало ти е досадно от всичко това и си изтощен. Защо не се прибереш вкъщи и не поспиш?
— Да поспя?! — повтори той. — За това не може да става и дума. Изпил съм няколко чаши кафе в чакалнята. Сигурно няма да заспя до четвъртък.
— Не можеш просто да стоиш в болницата — каза Лори. — Ако наистина си сигурен, че не можеш да заспиш, защо не направиш онова, за което те помолих преди и не се върнеш в офиса ми? Поне ще си използваш ползотворно времето.
— Може би си права — каза Джак. Беше му минало през ума, че е могъл да занесе в чакалнята на хирургията всичките онези материали. И без това нощната смяна бе започнала. Времето щеше да мине по-бързо, ако се опиташе да поговори с някой от списъците със заподозрени, макар да трябваше да признае, че злата участ, сполетяла Роджър охлаждаше доста ентусиазма му.
— Ей, хора, съжалявам, че ви прекъсвам — каза Теа. Беше се появила, без да я забележат. — Но трябва да привършвате. Чакат ни още доста случаи.
— Само още един момент — погледна я умолително Джак.
Тя кимна и се отдалечи към централното бюро.
— Слушай. — Джак се наведе над леглото на Лори и се приближи до ухото й. — Преди да си тръгна искам да съм абсолютно сигурен, че се чувстваш наистина добре. Кажи ми честно! Иначе се паркирам отвън пред вратата и няма да мръдна оттук.
— Добре съм. Но ти се нуждаеш от малко сън.
— Казах ти, няма да мога да заспя! Заредил съм батериите, готов съм направо за триатлон!
— Добре, добре, успокой се! Върни се тогава в офиса ми и поне се занимавай с нещо. Донеси всичко тук.
— Сигурна ли си, че наистина си добре?
— Напълно.
— Предавам се — въздъхна той и я целуна по челото. — Можеш да поспиш вместо двама ни. Връщам се скоро и ще се опитам да вляза при теб, ако онази Брунхилда, която пази отвън, ме допусне.
— Ще бъда добре, не се притеснявай!
Той стисна лекичко рамото й и се насочи към централния сестрински пункт. Докато чакаше Теа да привърши телефонния си разговор, написа на едно листче името и телефона си.
— Още веднъж ви благодаря, че ме пуснахте да вляза — каза Джак, когато тя затвори и вдигна глава.