— Няма нужда — усмихна се жената, изправи се бързо, погледна някъде зад рамото на Джак и извика: — Да, Клеър! Това е системата, за която ти говорех. Мисля, че нещо не е наред. — Тя се обърна отново към Джак: — Съжалявам! Не се тревожете за съпругата си. Ще се грижим добре за нея.
— Ето тук съм написал номера на клетъчния си телефон — каза той и й подаде листчето. Тя му хвърли къса усмивка и му махна с ръка, след което се върна към работата си.
Джак хвърли последен поглед в посоката, в която се намираше Лори и се насочи към изхода.
Главното фоайе на болницата бе зловещо тихо, далеч от дневната блъсканица и суета. Когато излезе навън с радост установи, че няколко таксита търпеливо чакаха на стоянката. Прогнозираният от метеоролозите дъжд беше започнал.
Таксито остави Джак на рампата на Патологическия център и той мина покрай будката на охраната. Карл Новак, служителят от нощната смяна, скочи стреснат и книгата, която четеше, падна на пода. Той надникна от вратата и се провикна:
— Случило ли се е нещо, което трябва да знам, д-р Степълтън?
— Не — отвърна Джак през рамо.
Санитарят от нощната смяна, Майк Пасано, реагира по същия начин, когато чу гласа на Джак в облицованата с плочки морга.
— Да не би да имаме нов случай за аутопсия?
— Не, не, спокойно. Просто толкова обичам това място, че не мога да стоя далеч от него.
Петият етаж бе толкова слабо осветен, че оранжевата врата на офиса изглеждаше с мръсен зелено-кафяв цвят. Когато влезе вътре, Джак включи лампите на тавана и примига от внезапния блясък. Седна на стола на Лори и събра всички материали, свързани с нейните случаи. Имаше две спретнати купчинки болнични картони. Близо до тях лежаха списъците на Роджър и блокче с листчета. Върху блокчето стоеше лист, на който Лори бе записала как според нея са свързани отделните случаи, както и две напомнящи бележки: едната — да покаже ЕКГ-то на Собчак на кардиолог и другата — да попита що за лабораторен тест представлява MASNP. Под бюрото Джак видя смачкана бележка, върху която думите — написани с ръката на Лори — едва се четяха. Той успя да разчете MEF2A, след което се мъдреше голям въпросителен знак. Нямаше представа какво трябва да означават тези букви.
Онова, което не беше видял все още беше дискът, за който той бе напомнил на Лори да направи в офиса на Роджър. Бързо прегледа всичко по бюрото, дори отвори чекмеджето. Нямаше никакъв диск. Къде може да го е сложила? Хвърли поглед към часовника. Почти един и половина след полунощ.
Пое си дълбоко дъх и се опита да подреди мислите си. Кофеинът го беше превъзбудил и му беше трудно да се концентрира. Не му харесваше, че не е в „Манхатън Дженерал“ при Лори, но пък и не можеше да стои часове наред в чакалнята на хирургията. Както самата Лори бе предложила, на него вече му бе хрумнало да отнесе всички материали в болницата и там да се занимава с тях. Но преди да го направи, му дойде друга идея. Можеше да се опита да получи отговор на трите въпроса, стоящи на листчетата на Лори. Наблизо имаше няколко болници, в които можеше да потърси консултация.
Изправи се и се разрови из картоните, докато откри този на Собчак и извади графиката на ЕКГ-то. Разгледа я още веднъж, колкото да се увери, че не я разбира. По същество тя представляваше запис на проводимостта на клетките на сърцето в агонията на клетъчна смърт. Той внимателно отдели електрокардиограмата от картона и я взе заедно с двете листчета, след което излезе от офиса, оставяйки осветлението включено. Натисна копчето на асансьора и вратата мигновено се отвори. Това никога не можеше да се случи през деня. Сякаш той бе единственото живо същество в цялата сграда.
Когато слезе на приземния етаж, той планира стратегията си, макар мозъкът му да скачаше от едно на друго. Помисли си дали да не отиде до нюйоркския медицински център „Белвю“, да се отбие в спешното и да потърси дежурния кардиолог. Предполагаше, че няма да отнеме много време. След това му хрумна да отиде в лабораторията и да види дали не може да се срещне с шефа на нощната смяна. Ако някой можеше да отговори какво се крие под съкращението MASNP и какво означава позитивен MEF2A, това със сигурност беше завеждащият болничната лаборатория. Някъде смътно в съзнанието му проблесна догадката, че двете неща може да са свързани.
Навън продължаваше да пръска, така че Джак буквално прелетя по Първо авеню, скрил под сакото си страницата с ЕКГ-то на Собчак. Спешното изглеждаше досущ като „Манхатън Дженерал“, когато бе отишъл да види Лори. Тълпата не бе намаляла до три след полунощ. Джак се насочи към главната рецепция и привлече вниманието на един от сестринския персонал, с габарити на бодигард в дискотека. Казваше се Салвадор. Около врата му проблясваха дузина златни верижки.