— Добре — каза тя накрая. — Всичко изглежда нормално, само пулсът ти е малко по-висок. Сега ще те оставя. Предполагам, че са ти дали някакво болкоуспокоително. Имаш ли нужда от още или в момента си добре?
Лори бе изумена от отсъствието на каквато и да е нормална човешка топлота в гласа и действията на тази жена. На пръв поглед нямаше нищо определено, от което да се оплаче, като се изключи игнорирането на молбите й, което добавяше ново безпокойство към вече надигналата се в душата й тревога. Странна птица беше тази Джасмин Ракоци.
— Да не си глътна езика? — попита я сестрата със слаба усмивка. Беше сложила ръце на хълбоците си. — Честно казано, това улеснява работата ми. Но ако промениш мнението си, можеш да натиснеш бутона и да ме извикаш. Разбира се, когато се наканиш да го използваш, може да съм заета с някой друг, по-разговорлив пациент.
С една последна усмивка, която Лори изтълкува като безочливо безразлична, Джаз излезе от стаята.
Като внимаваше да не се движи прекалено бързо, Лори се протегна над предпазните хромирани тръби отстрани на леглото, за да вземе телефона. Усилието накара коремните й мускули да се свият и тя почувства болка. Стисна зъби и се опита да дръпне телефона от нощното шкафче. Сложи го до себе си и се напрегна да си спомни номера на клетъчния телефон на Джак, докато се рееше в мъглата на упойката. Отне й само миг — цифрите услужливо изникнаха в съзнанието й. Тя вдигна слушалката и я доближи до ухото си.
Сърцето й подскочи. Нямаше сигнал! Трескаво занатиска бутона за прекъсване, надявайки се да чуе познатия звук. Тишина. Телефонът беше изключен. Пое си дълбоко дъх и натисна паник-бутона няколко пъти.
Макар вземането на второ мнение за ЕКГ-то на Собчак да изглеждаше страхотна идея, Джак не разчиташе много на това. Оказа се, че д-р Хенри Уо продължава да е зает с пациента си. Джак бе принуден да прибегне до допълнително кафе и не спираше да крачи по коридора, поглеждайки периодически часовника си. Шърли издържаше стоически. Ако бе усетила възбудата му, то не го показваше.
Наближаваше три, когато Хенри излезе от стаята, хвърли латексовите ръкавици и свали маската си. Беше закръглен азиатец с безупречна кожа и тъмна ниско подстригана коса. Той протегна ръка на Джак и я стисна енергично, когато Шърли ги представи един на друг Шърли започна да обяснява за кратката електрокардиограма и Джак побърза да я извади от картона.
— Виждам, виждам — кимна той и се усмихна, вземайки я. — Много интересно. Това ли е всичко, което имате?
— Боя се, че да — призна Джак. Той разказа набързо каквото знаеше относно неуспешните опити за реанимиране. След което добави, че би помогнало дори евентуално предположение.
— Опасно е да се правят такива изводи от толкова малко — каза Хенри, без да откъсва очи от електрокардиограмата. Поклати глава и погледна Шърли. — Д-р Мейранд, може би вие ще ни кажете какво мислите?
Шърли повтори, онова което бе казала на Джак за различните вълни, интервали и комплекси, докато Хенри продължаваше да кима. Когато най-сетне свърши, той попита дали има някаква идея какво може да е причинило такава промяна.
— Изглежда проводящата система е отказала — отговори Шърли. — Може би това означава, че натриевите помпи в клетките не са функционирали или пък са затруднени, което е довело до опасни изменения в мембранните потенциали.
Джак отново изскърца със зъби. Беше готов да избухне. Краткият монолог на Шърли внезапно му напомни за академичните безсмислици, които се бе наложило да изтърпи в медицинското училище. Възбуден от хватката на кофеина не бе в състояние да проявява толерантност към подобно бръщолевене и тъкмо се канеше да покаже нетърпението си, когато Хенри се намеси:
— Мисля, че д-р Степълтън се интересува по-специално от това какъв агент може да е причинил това, което виждаме върху тази кратка електрокардиограма. Прав ли съм, д-р Степълтън?
Джак кимна ентусиазирано.
— Ами — започна Шърли, видимо притеснена, — сигурна съм, че има множество лекарства, които биха предизвикали подобна картина, включително токсични количества от повечето препарати против аритмия. Може да се дължи и на внезапен електролитен дисбаланс, особено на калий или калций. Но това е всичко, което мога да кажа.
Джак взе диаграмата от Хенри, обмисляйки думите й. Тя не бе добавила нещо ново, но думите „внезапен електролитен дисбаланс“ му дадоха идея. Причината той и всички останали до този момент да отхвърлят възможната роля на натрия се дължеше на факта, че от лабораторията бяха казали, че нивото на натрия у жертвата е в нормата. Но бяха наблегнали, че е нормално постмортем. А както се знае, това ниво се покачваше след смъртта, тъй като големият натриев запас на тялото е междуклетъчен и се поддържа от активна транспортна система. След смъртта транспортната система спира и нивото на натрия веднага спада. Всяко внезапно покачване на концентрацията му в организма при инжектиране преди смъртта може да бъде ефикасно прикрито. Джак трябваше да признае, че ако някой иска да убие пациент, това е изключително хитър и коварен начин да го стори.