Как не се беше сетил да погледне за дисковете в компютъра на Лори досега? За всички случаи от „Манхатън Дженерал“ и „Свети Франциск“ откри, че тестът MASNP се е оказал положителен за маркера за всяка една вредна мутация. За някои беше чувал, за други — не. Когато стигна до картона на Дарлин Морган, замръзна. Нейният MASNP тест беше положителен за гена на BRCA1.
Той гледаше смаян в екрана. До този момент бе смятал, че рискът Лори да се превърне в потенциална мишена за някого, който убива тези пациенти, е сравнително нисък, тъй като статистиката беше на нейна страна. Внезапно осъзна, че случаят не е такъв. Който и да извършваше убийствата, се насочваше към хора с наследени вредни гени, а Лори, както Дарлин Морган, имаше BRCA1.
Сякаш изстрелян от ракета Джак излетя от офиса профучавайки надолу по коридора. За щастие, асансьорът беше на етажа. Докато се спускаше, той затършува в джоба си за клетъчния си телефон. Погледна часовника си. Четири и шестнайсет минути. Бързо избра номера на „Манхатън Дженерал“, но така и не се опита да се свърже. Нямаше сигнал.
В този миг вратата се отвори на нивото на сутерена, той излезе тичешком и мина покрай изненадания Карл Новак, само че в обратната посока. За втори път не му обърна внимание. Притисна телефона до ухото си. Дежурният оператор отговори, докато той вземаше по две стъпала наведнъж от рампата на моргата към тротоара. Джак задъхано помоли да го свържат с постанестезиологичното отделение. Единственото, което искаше бе да се увери, че Лори няма да бъде преместена до идването на д-р Лора Рейли. Той се понесе стремително напред, скоро стигна 30-та улица и зави на запад.
Вече крачеше по Първо авеню, когато му се обадиха от постанестезиологичното. Позна авторитетния глас на завеждащата сестра и се принуди да спре. Дъждът бе намалял, но продължаваше да пръска и той закри телефона с ръка. Покрай него на север профучаваха редки коли.
Като дишаше накъсано, Джак се представи на Теа.
— Изчакайте секунда — каза жената и явно остави слушалката, защото Джак я чу да вика на някого, че трябва бързо да настанят нов пациент. След миг тя се върна на линията: — Съжалявам, но тук е истинска лудница. Какво мога да направя за вас, д-р Степълтън?
— Не искам да съм досаден — каза Джак. Докато говореше, се оглеждаше за свободно такси, но не забеляза такова. — Исках да проверя какво е състоянието на Лори Монтгомъри. — Той най-сетне забеляза едно такси в далечината със святкаща зелена лампичка. Тъкмо се канеше да вдигне ръка, когато Теа го шокира.
— При нас няма Лори Монтгомъри.
— Какво искате да кажете? — едва успя да изрече той. — Беше на леглото до стената. Аз бях при нея тази вечер. Дори ми казахте, че е чаровница.
— О, онази Лори Монтгомъри?! Моля да ме извините. През последните няколко часа беше много напрегнато, докараха ни цял куп ранени. Преместихме Лори Монтгомъри. Тя беше добре, а на нас леглото ни трябваше.
Джак усети, че устата му пресъхва.
— Кога се случи това?
— Още щом ми се обадиха от ортопедията. Трябва да е било към два и петнайсет.
— Оставих ви номера на клетъчния си телефон — избърбори той. — Трябваше да ми се обадите, че има промяна.
— Нямаше никаква промяна. Жизнените й показатели са стабилни. Нямаше да я местим, ако нещо я застрашаваше, повярвайте ми!
— И къде се намира сега? — попита Джак, като отчаяно се опиташе да потисне страха в гласа си. — В интензивното?
— Не! Нямаше нужда да я слагаме там, пък и беше пълно. Както и в гинекологичното. Така че е в стая 609 на етажа на хирургията.
Джак затвори рязко телефона си и отчаяно огледа почти празното, тъмно и дъждовно авеню. Таксито, което бе видял преди малко, бе отминало докато разговаряше с Теа Папарис. Идеята, че Лори в нейното уязвимо състояние е преместена от два часа му беше непоносима. Обхванат от паника той хукна на север по Първо авеню, без да го е грижа за локвите, които приличаха на езера от черен, суров нефт. Знаеше, че ще му отнеме много време да стигне по този начин до „Манхатън Дженерал“, но не можеше да стои на едно място.
24.
Беше напрегната нощ, може би една от най-напрегнатите, които Джаз си спомняше от постъпването си тук. Бяха наводнени от ранени пациенти, които изпращаха от постанестезиологичното и за нула време се запълниха всички легла. Като временно изпълняваща длъжността завеждащ сестринското отделение, статус, който скоро щеше да се промени според слуховете след назначаването на новия шеф на нощната смяна, на Джаз се бе паднало да прави графика и да определя коя сестра кой пациент ще поеме. Нямаше недоволни, тъй като се бе постарала да не предизвиква с поведението си ропот и да поеме своя дял от работата. И което бе по-важно — беше добавила Лори Монтгомъри към пациентите в своя списък. След като уреди това, тя най-после си отдъхна. Знаеше, че е в състояние да проведе операция „Пресяване“ както си бе решила.