Ама че задник! — помисли си тя, когато лицето на Чет посърна след язвителната й забележка. Той затътри крака към вратата като куче с подвита опашка. Беше го видяла в петък. И тогава, както и сега, й хвърляше тайни погледи. И сякаш не беше достатъчно, ами днес я проследи до тази зала, дотягайки й до смърт, като се правеше, че вдига тежести, за да стои близо до нея. Не можеше да повярва, че някой с всичкия си ще тръгне да се самопредлага, облечен в моден тренировъчен екип с името на дизайнера отпред. Поло! Пресвети боже! Беше толкова претенциозно, че направо я отвращаваше.
Тя се изправи и се насочи към наклонената плоскост, за да прави коремни преси. Не знаеше къде е отишъл и щеше да се радва развратният му поглед да е по-далеч. Мразеше типове от Айви лигата2 а той определено бе такъв. Надушваше ги от километър. Перчеха се наоколо с научните си степени, но всъщност нищо не разбираха. Фактът, че Чет дори за миг бе допуснал идеята, че тя може да иска да пийне нещо с него, беше плесница през лицето.
След още един бърз поглед към часовника, за да се увери, че разполага с достатъчно време, Джаз направи стотната си коремна преса, запазвайки дишането си равномерно. Единственият проблем с тези зали беше, че трябва да се занимава с мъже като Чет буквално всеки ден. Повечето от тях казваха, че искат да й купят напитка, но тя знаеше, че съвсем не е това, което наистина искат. Искаха секс, както всички мъже. По времето, когато беше в гимназията, а дори и в прогимназията, сигурно би благоволила да излезе с него заради парите му, като му сипеше малко екстази, за да се възползва от него. Но това беше в годините, когато гледаше на секса като на спорт, когато това й даваше чувство за власт и докарваше родителите й до лудост. Вече не се нуждаеше от такова нещо. Даже й бе досадно да се занимава с подобни глупости. Беше загуба на време, особено като се има предвид, че бе далеч по-лесно и отнемаше по-малко време сама да се погрижи за себе си, когато беше в настроение.
Тя свърши серията коремни преси, стана и се огледа в огледалото. Беше се изправила в пълния си ръст. Харесваше й това, което вижда, особено очертанието на ръцете и краката. Беше в по-добра форма, отколкото след военноморския тренировъчен лагер, когато насила трябваше да играе упражненията.
С кърпа в едната ръка, тя се наведе, за да вземе бутилката с минерална вода. Беше останало съвсем малко и тя я изпи на един дъх. След това се отправи към съблекалнята. Докато вървеше, виждаше как мъжките погледи я следват тайно. Внимаваше да не срещне погледа си с някого и да запази презрителното изражение на лицето си, което бе лесно, като се има предвид, че точно това чувстваше. Хвърли бегъл поглед и видя, че Господин Айви лигата говори на Птичия мозък — мъжа, който обработи документите й, когато за първи път дойде в клуба миналия месец. Русият Господин Поло сега бе сложил ръце на хълбоците си и гледаше тъжно и гузно. Джаз потисна усмивката си, когато си помисли как й се хвалеше, че бил лекар, сякаш това можеше да я впечатли! Познаваше толкова много лекари, и всичките бяха мижитурки. Тя хвърли празната бутилка в контейнера до вратата, преди да се насочи към съблекалнята. Когато мина край рецепцията, видя, че е станало почти девет и четиридесет, което означаваше, че трябва да пали возилото си и да действа, тъй като й харесваше да свършва работата си рано и да е готова, ако изникне друга задача. Миналата нощ бе имало известно затишие преди мисията, която — надяваше се Джаз — щеше да даде началото на цяла нова поредица. Но не се оплакваше от почивката, тъй като в общи линии си беше късметлийка. Понякога се чудеше как са я открили, но не задържаше твърде дълго мисълта си върху този въпрос. Беше крайно време нещата да потръгнат, предвид всичките й усилия, и особено така наречената й официална школовка при военните. Да ходи в полувисш институт с всичките му тъпаци, за да се издигне от интендант до лицензирана медицинска сестра бе най-голямото изпитание в живота й.
В съблекалнята имаше маса, отрупана с безалкохолни. Джаз си взе една кола и отпи удовлетворителна глътка. На кутийката имаше надпис с молба да остави името си и да отбележи какво е взела от масата, така че да го включат в сметката й. Докато отпиваше повторно от кутийката и вървеше към ВИП-секцията, където имаше собствено шкафче, тя се запита що за глупак би си оставил името, но в крайна сметка си каза, че глупаците се раждат всяка минута.
Душът беше нещо, с което Джаз не се мотаеше. След като се насапунисаше и си сложеше шампоан, обичаше да постои няколко минути със затворени очи и да остави водата да барабани по главата й и да се стича по извивките на добре оформеното й тяло. Освен това затварянето на очите носеше допълнителен бонус: то й спестяваше гледката към другите жени, някои от които имаха задни части с размерите на малка държава и кожа, която напомняше лунната повърхност. Не можеше да повярва, че имат толкова ниско самоуважение, че да се изоставят чак дотам.