— Не, не съм.
— Същият ли е, който е оперирал Макгилън?
— Не, двама различни са и впечатлението ми от разговорите с персонала е, че и двамата се радват на голяма почит и уважение.
— Както изглежда, двамата пациенти са починали по едно и също време сутринта. Не ти ли се вижда странно?
— Всъщност, не. От опит знам, че от два до четири след полунощ умират най-много хора. Това е най-напрегнатото време в цялото ми дежурство. Един лекар навремето ми беше казал, че е свързано с промяната в нивото на хормоните през денонощието.
Лори кимна. Истина беше.
— Д-р Степълтън ми каза, че са ти възложили Шон Макгилън. Дали причината да ме разпитваш сега не се дължи на това, че не си открила голяма патология?
— Не открих никаква — призна Лори. — Какво ще кажеш за упойката? Има ли някакво сходство там, например едни и същи хора или едни и същи препарати?
— Да си призная, не съм гледала за това. Трябваше ли?
Лори вдигна рамене.
— И при двамата са минали осемнадесет часа от операцията, така че все още може да има остатъци от упойващия препарат в храната. Мисля, че трябва да проверяваме всичко, включително лекарствата, които са вземали — каква последователност и в каква дозировка. Помолих Барт да ми даде картона на Макгилън. Сега ще ми трябва и картона на Морган.
— Мога да го изискам, преди да тръгна — предложи Джанис.
Лори се изправи.
— Оценявам го. Надявам се, че не възприемаш идването ми тук като негативно отношение към следователския ти рапорт, защото е тъкмо обратното. Твоите рапорти са винаги отлични.
Джанис порозовя.
— Ами, благодаря ти. Старая се. Знам колко важна може да е всяка информация, особено при мистериозни случаи като тези четирите.
— Четири? — изненадано я погледна Лори. — Какво искаш да кажеш с това „четири“?
— Доколкото си спомням, предишната седмица имаше още два, и двата от „Манхатън Дженерал“, които бяха подобни.
— Подобни до каква степен? И на двамата пациенти ли се е случило в първия ден след операцията, както е при Макгилън и Морган?
— Ако не ме лъже паметта, да. Това, което си спомням със сигурност е, че бяха млади и като общо — в добро здраве, така че смъртта им бе неприятна изненада за всички. Двамата били намерени от помощник сестрата, докато правела рутинно постоперативно измерване на температурата и пулса — също както е била открита и Дарлин Морган. Според мен е нямало никакви признаци. Най-малкото при Шон Макгилън, който е можел да натисне бутона и да извика сестрата. Но както при него, така и при Морган опитите за реанимиране са завършили с нулев успех.
— Това може да се окаже много важно — каза Лори, доволна, че се е отбила при Джанис.
— Във всеки случай имам намерението да направя копия на следователските рапорти, но в момента не разполагам с време.
— И те ли са били пациенти на ортопедията?
— Не си спомням точно какви операции са претърпели, но бързо ще разбера. Имам чувството, че се касаеше за обикновени операции, не за ортопедични. Искаш ли да проверя?
— Не се тревожи. При всички положения ще ми трябват всички папки. Спомняш ли си кой е правил аутопсиите?
— Не знам. Нямам много контакти с лекарите, освен с теб и д-р Степълтън.
— А помниш ли какво е било последното официално становище за причината за смъртта? — попита Лори.
— Дори не знам дали е било записано. Понякога проследявам случаите, които са ме заинтересували, но не и тези двата, за които говорим. Трябва да си призная, че тогава изглеждаха като наистина рутинни, с неочаквани кардиологични проблеми. Предполагам, че „рутинно“ не е точната дума. Наистина случва се да умират хора в болницата, което, разбира се, е трагично, но много пъти не е от проблемите, които са ги накарали да влязат в болница. Не ми беше хрумвало за това до тази сутрин, когато описвах случая Морган и си помислих, че съм запомнила имената им.
— Как се казваха? — попита Лори. Усети вълнение. Това любопитно и неочаквано, но потенциално важно парченце информация, бе именно причината да иска да говори с Джанис. Караше я да се чувства по-силна от колегите си патолози, които игнорираха опита и експертизите на съдебните следователи и санитарите.
— Соломон Московиц и Антонио Ногуейра. Записала съм и номерата за достъп. — Джанис й подаде папката.
Лори я пое и погледна имената. Не знаеше дали с това упорито търсене се опитва да отклони вниманието си от собствените си проблеми.
— Благодаря ти, Джанис. Една евентуална връзка между тези случаи може да се окаже важна — Един от проблемите, свързан с това, че има осем медицински следователи в Патологическия институт беше, че подобни връзки лесно се промушваха през пролуките. В четвъртъците имаше следобедни конференции, на които случаите се разглеждаха на открит форум, но обикновено ставаше дума само за тези, които бяха по-интересни от академична гледна точка или по-зловещи.