— Забравила си ги в банята. Но не се тревожи, прибрани са на сигурно в бюрото ми.
— Какво разбираш под „компромис“? — попита Лори колебливо.
Джак се размърда в стола си. Беше очевидно, че се чувства неловко от въпроса й. Лори го изчака. Той въздъхна и разпери безпомощно ръце:
— Че сме съгласни да обсъждаме нещата по същество.
Сърцето й прескочи един такт.
— Това не е компромис — произнесе тя с глас, който отразяваше обезкуражаването й. — Джак, и двамата знаем за какво става дума. Погледнато така не виждам с какво могат да помогнат още разговори. Знам, че звучи обратно на онова, което обикновено казвам за важността от общуването. Въпросът е, че ние от самото начало правехме отстъпки и особено през последната година. Мисля, че разбирам какво имаш предвид и ти съчувствам, но това не е положението, което ме удовлетворява. Толкова е просто. Вярвам, че и двамата се обичаме, но сме на кръстопът. Вече не съм на двадесет и пет. Имам нужда от семейство; имам нужда от ангажимент. Ако използвам един от твоите изрази: топката сега е в твоето поле. Ти трябва да вземеш решението. В този смисъл разговорите са излишни. Нямам намерение да се опитвам да те убеждавам, а всеки разговор би означавал точно това. И още едно, последно нещо: не се чувствам засегната поради момента. Това е от много време насам.
В продължение на няколко минути никой от тях не каза нищо, нито помръдна. Най-накрая Лори се протегна и стисна коляното му.
— Това не означава, че изобщо не искам да говорим — каза тя. — Не означава, че вече не сме приятели. Означава само, че ако не можем да се разберем, е по-добре да остана в апартамента си. А междувременно се връщам на работа.
Тя се изправи, усмихна се без злоба, без гняв и излезе бавно от офиса.
7.
Лори остави химикалката, протегна се и погледна творението си. Беше направила матрица върху милиметрова хартия с имената на четиримата пациенти от лявата страна на страницата. Надолу бяха колоните с всички параметри на случаите, които смяташе за важни, включително възраст на пациента, пол, вид на операцията, вид на използваните анестезиологични и анестетични препарати, успокоителни и обезболяващи медикаменти, в кое отделение е бил настанен пациентът, как и от кого е бил открит, времето, по което е бил открит, името на лекаря, който е правил аутопсията, както и потенциално свързана със случая патология и токсикологични резултати.
Беше попълнила предварително почти всички квадратчета в матрицата с изключение на имената на хирурзите и анестезиолозите, типа анестезия и използвана упойка, токсикологичните резултати на двата случая, които бе аутопсирала и съответната незначителна патология при Дарлин Морган. За да попълни всичките графи се нуждаеше от болничните картони на пациентите и сътрудничеството на Питър и Морийн.
Това, което бе привлякло вниманието й в диаграмата и което в известна степен разколебаваше теорията й за сериен убиец бе, че случаите не са от едно и също отделение. Двама от пациентите бяха лежали в общата хирургия, а другите двама в ортопедичното и неврохирургията. Тъй като никой от тях не бе претърпял неврохирургична интервенция, това я озадачи и тя звънна до приемния офис на „Манхатън Дженерал“. Обяснението се оказа просто: понеже болницата работела на ръба на капацитета си, леглата често трябвало да бъдат разпределяни независимо от типа операция.
От момента, в който се бяха разделили с Джак, Лори се бе занимавала с разследване на тези четири случая. Мотивацията й беше двойна. От една страна я имаше необходимостта да отвлича вниманието си от собствените си проблеми, както Джак бе предположил. Това не се бе променило. Но сега съществуваше и силното желание да докаже интуитивното си убеждение, че не става въпрос за случайно стечение на обстоятелствата. Джак бе отхвърлил тази идея безгрижно, което не само омаловажаваше усилията й, но й се струваше унизително.
Първо беше отишла до хистологията и се срещна с Морийн, която победоносно й представи изследванията на Макгилън, направени за по-малко от двадесет и четири часа. Като се имаше предвид, че трябваше да се обработват по осем хиляди аутопсии годишно, получаването на резултати за една нощ бе нечувано. Лори благодари за усилията и отнесе веднага сегментите в офиса си, за да ги изследва. Както и очакваше, не откри патология, сърцето беше напълно нормално. Нямаше следи от активно или излекувано възпаление на сърдечния мускул или на коронарните съдове, не се забелязваха никакви абнормалии на клапите или на проводящата система.
Следващото, което направи бе да слезе до токсикологичната лаборатория на четвъртия етаж, на входа, на която се сблъска с Джон Деврис. Той веднага я попита за какво се навърта наоколо. Понеже не искаше да злепоставя Питър пред шефа му, й се наложи да прояви изобретателност и да каже, че се интересува от работата на стоящия наблизо масспектрометър. Успокоен, Джон я снабди с купища литература, след което се извини, че трябва да отиде до серологичната лаборатория.