Лори побърза да влезе при Питър в миниатюрния му офис без прозорци. Очите му блеснаха при вида й. Макар да не си го спомняше от времето, преди да започне работа в Патологическия център, той си спомняше, че двамата са посещавали университета Уесли в началото на осемдесетте. Беше завършил две години след нея.
— Пуснах една токсикологична проба на Макгилън — каза той. — Не открих нищо, но трябва да те предупредя, че съединенията могат да се крият в пиковете и спадовете на разпечатката, особено когато концентрацията е много ниска. Ще мога да ти помогна повече, ако ми намекнеш поне малко какво точно търсиш.
— Напълно достатъчно — каза Лори. — Тъй като според аутопсиите тези пациенти са починали неочаквано, техните сърца трябва внезапно да са спрели да помпат кръв. Така както всичко си е наред, в следващата минута се оказва, че няма циркулация. Това означава, че трябва да елиминираме сърдечни токсини като кокаин и дигиталис, както и всякакви други лекарства, които са в състояние да причинят промяна в сърдечния пулс като въздействат или върху центъра, който поражда пулсирането или върху проводящата система, която разпространява импулса около сърцето. А освен това трябва да изключим и лекарствата, които са били използвани за лечение на абнормални сърдечни ритми.
— Охо! Това е доста дълъг списък — поклати глава Питър. — Бих видял кокаина и дигиталиса, защото знам къде да гледам в разпечатката, още повече, че трябва да са били в големи дози, за да причинят това, за което говориш. За другите не знам, но ще погледна.
Лори го прекъсна и попита за Соломон Московиц и Антонио Ногуейра, чиито аутопсии бяха минали няколко седмици по-рано. Каза му, че случаите са огледални на този на Макгилън. Питър влезе в лабораторната база данни. И двата резултата от токсикологичните проби бяха нормални, но той предложи да ги проведе отново, още повече, че сега имаше някаква представа за онова, което тя търси.
— И още нещо — спря се Лори на вратата. — Тази сутрин имах друг случай, пробите, от който скоро ще пристигнат при теб. Отново поразително подобен на останалите, което ме кара да си мисля, че става нещо странно в „Манхатън Дженерал“. Тъй като не откривам никаква патология, страхувам се, че основният товар ще падне на твоите плещи.
Питър й обеща да направи всичко възможно и тя се насочи към Джордж, за да хвърли едни поглед върху папката на Антонио Ногуейра. Джордж я изненада — беше направил огромна купчина от копия, които я очакваха. Кевин не бе проявил чак такава услужливост, но не се възпротиви на желанието й да си преснима каквото й трябваше. Тя се върна в офиса и седна на бюрото си да проучи внимателно подробностите и да попълни празните графи в матрицата.
По едно време взе листа и се завъртя в стола си.
— Виж това! — протегна го тя към Рива.
Приятелката й го взе и го огледа.
— Много си добросъвестна. Организирането на такава информация отнема страшно много време.
— Направо съм хипнотизирана от тази загадка — призна Лори. — И съм решила да я разгадая.
— Ето защо си била толкова доволна, когато не откри патология в Морган, имала си вече друг случай.
— Именно!
— И какво следва. След всичките положени усилия сигурно имаш някаква идея?
— Мисля, че да. Вече ми е ясно, че механизмът на смъртта е бил вентрикуларна фибрилация при всичките четирима. Причината за смъртта е нещо съвсем друго, както и начинът.
— Слушам те.
— Сигурна ли си, че имаш такова желание? Споменах идеите си пред Джак и той само се раздразни.
— Хайде, давай.
— Казано с няколко думи, след като реших, че смъртта е настъпила вследствие на вентрикуларна фибрилация или спиране на сърцето, а сърцата са били структурно нормални, причината за смъртта трябва да се дължи на някакво причиняващо аритмия лекарство.
— Изглежда логично — съгласи се Рива. — А какво ще кажеш за начина на смъртта?
— Това е най-интересната част. — Лори се наведе напред и понижи глас, сякаш се страхуваше, че някой може да чуе. — Мисля, че се касае за убийство! Струва ми се, че съм по следите на сериен убиец в „Манхатън Дженерал“.
Рива понечи да каже нещо, но Лори вдигна ръка и понижи още гласа си:
— Колкото по-скоро получа картоните от „Манхатън Дженерал“, толкова по-бързо ще мога да попълня останалата част от матрицата, която ще включва предоперационните медикаменти, анестетичните препарати, както и постоперативното лечение. После пак ще говорим. Лично аз не смятам, че допълнителната информация ще промени нещата. Фактът, че имаме четири случая с фатална вентрикуларна фибрилация, нереагиращи на опитите за реанимиране при млади, здрави хора, претърпели рутинна операция, възползвайки се от обичайния протокол, в рамките само на няколко седмици, е прекалено, за да е просто случайно съвпадение.