Слезе до първия етаж, в случай, че онази гледа индикатора за етажите, после продължи по виещите се коридори покрай затворените дневни клиники и влезе във фоайето на крилото Голдблат. Можеше да слезе на четвъртия или на етажа на педиатричното отделение и да влезе оттам, но се притесняваше, че Сюзан е станала прекалено подозрителна.
Дори на първия етаж крилото Голдблат беше различно във всяко отношение от останалата болница. Стените бяха облицовани в махагон, коридорите — покрити с дебели килими. Виждаха се маслени платна. Посетителите, които излизаха от асансьорите, бяха облечени изискано, а по жените проблясваха диаманти. Отвън стояха лимузини и прислужници.
Въпреки допълнителната охрана на централния вход никой не се усъмни, че Джасмин е от персонала. Тя застана до асансьорите, изчаквайки кабинката заедно с още няколко сестри, които идваха за дежурство. Забеляза, че са облечени като Сюзан Чапман, в старомодни одежди. Някои дори бяха с шапки.
Джаз беше единствената за четвъртия етаж. Както стълбището, така и тук бе застлано с килими, стените бяха с ламперии и украсени с картини. Някои от посетителите, които си тръгваха, чакаха асансьор за надолу. Един-двама й се усмихнаха и тя отговори на усмивките им.
Това тук направо не приличаше на болница. Маратонките й не издаваха никакъв звук по дебелия килим. Като поглеждаше в стаите на пациентите можеше да види, че те са обзаведени по същия изискан начин, с тапицирани мебели и завеси. Часът за свиждане завършваше и хората се сбогуваха. Когато се изравни със стая 424, тя забави. На петдесетина крачки напред се намираше централният сестрински пункт, осветен ярко на фона на приглушеното осветление в коридора.
Вратата към 424 стая беше открехната. Джаз огледа коридора, за да е сигурна, че никой не я е забелязал. Застанала на прага, имаше пълен изглед към интериора. Както очакваше, не се виждаше никаква частна сестра. Нямаше и посетители. Пациентът беше мускулест афроамериканец, съблечен до кръста. Дълга превръзка минаваше през дясното му рамо, в дясната му ръка влизаше система. Той седеше в болничното легло, вдигнал облегалката, и гледаше телевизия. Джаз не можеше да види екрана, но по звука се ориентира, че става въпрос за спортно събитие.
Очите на мъжа се отклониха от телевизора и се обърнаха към нея.
— Мога ли да ви помогна?
— Само проверявам, за да се уверя, че всичко е наред — каза тя, което си беше истина. Беше доволна. Приличаше на разходка в парка.
— Щеше да е по-добре, ако тези смотаняци играеха заедно — въздъхна мъжът.
Джаз кимна, махна му с ръка и се върна при асансьорите.
След като завърши разузнаването си, върна се отново на първия етаж и влезе в кафенето. Наистина беше доволна.
Първата половина на нощната смяна мина както се очакваше. Джаз отговаряше за единадесет пациенти, което беше с един повече, отколкото при останалите сестри, но тя не се оплака. Беше в екип с най-добрата санитарка, така че нещата се уравновесяваха. За съжаление, не й повериха Роуена Собчак и както беше натоварена не можеше да направи нищо за господин Боб преди почивката си, която току-що започваше.
Джаз се качи в асансьора с две други сестри и две санитарки, но бе сигурна, че се е отървала от тях още в кафенето. Не искаше да влиза в разговор с тях и после да се чуди как да се измъкне. Тя изяде лакомо сандвича и гаврътна обезмасленото мляко без да сяда. Разполагаше само с тридесет минути, а я чакаше много работа.
По време на смяната беше прибавила към ампулите с калиев хлорид в джоба си и две спринцовки. Излезе от кафенето и хлътна в дамската тоалетна. Огледа се и се увери, че е сама. За по-сигурно влезе в една от кабинките и затвори вратата. Извади една по една ампулите, отчупи връхчетата им и внимателно напълни двете спринцовки. Сложи капачетата върху иглите и ги пусна в дълбоките си джобове.
Щом излезе в общата част с мивките, уви празните ампули с хартия. Все още никой не беше влязъл. Пусна ги на керамичния под и ги натисна с пета. Чу се леко хрущене. Наведе се, взе сплесканите тампони хартия и ги хвърли в празния контейнер.
След това се погледна в огледалото. Прокара пръсти през косата си, оправи се и намести стетоскопа около врата си. Доволна се насочи към вратата, въоръжена и готова за действие. Беше проста работа. Бе започнала да оценява продуктивността да се занимава с два случая в една и съща нощ. Приличаше на производствена линия.