Взе главния асансьор нагоре за четвъртия етаж, като избегна фоайето на Голдблат, за да не събужда любопитството на охраната. Целият четвърти етаж бе зает от педиатрията и мисълта за множеството болни деца в стаите я върна към един неприятен спомен за малкия Януш. Джаз бе тази, която го откри в онази ужасна сутрин. Бедното дете лежеше неподвижно по корем, леко посиняло в намачканото одеало. Самата още дете, Джаз се ужаси и се развика за помощ, втурна се към спалнята на родителите си, за да ги събуди. Но колкото и да се опитваше, не успя да ги изтръгне от пиянския сън. Наложи се сама да се обади на 911 и да отвори вратата на парамедиците.
Тежка метална врата отделяше крилото Голдблат от същинската болница. Изглежда рядко се отваряше и след едно неуспешно дръпване се наложи да вдигне крак срещу вертикалния стълб и да използва мускулите на краката си, за да я помръдне. Пристъпвайки в преддверието, отново си отбеляза колко различна е обстановката тук. Вместо обичайните флуоресцентни лампи се виждаха стенни свещници, а над маслените картини светеха лампи, които при предишното й посещение едва мъждукаха.
Натисна с рамо вратата, за да бъде сто процента сигурна, че ще бъде отворена, когато се връща обратно. Сега тя се помести значително по-лесно, отколкото първия път. Джаз тръгна по коридора с преднамерено уверена крачка. Беше се научила от опит да не проявява никакво колебание, тъй като подобно поведение предизвикваше подозрения. Знаеше къде отива и действаше уверено. Въпреки, че коридорът беше дълъг, не видя никого, дори на отдалечения сестрински пункт. Когато отмина стаите на пациентите, чу бибипкане на монитор и дори зърна за миг една сестра, наведена над леглото на пациента.
С наближаването на целта усети същата възбуда, която бе изпитала при сраженията в Кувейт през 1991-а. Беше усещане, което само воювал човек можеше да разбере. Понякога проблясваше искрица от нещо подобно, докато играеше на компютъра „Повелята на дълга“, но не със същата интензивност, както се случва в действителност. Напомняше бясно шофиране, само че беше по-добро, без премеждията, които може да ти се случат. Тя се усмихна вътрешно. Да й плащат за това, което прави, й доставяше дори още по-голямо удоволствие. Стигна до стая 424 и влезе направо, без изобщо да се колебае.
Стивън продължаваше да седи в леглото, но почти спеше. Телевизорът беше изключен. Помещението бе сравнително тъмно, единствената светлина идваше от мъждивата нощна лампа и лампата в банята. Вратата на банята бе леко отворена, тесният процеп пропускаше блед сноп светлина, който пресичаше пода и краката на леглото. Системата продължаваше да си стои на мястото.
Джаз погледна часовника си. Беше три часът и четиринайсет минути. С бързи, но тихи движения, тя застана отстрани на леглото и отвори системата. Капките се превърнаха в непрекъснат поток. Тя се наведе и погледна към мястото, където иглата влизаше в ръката на Стивън. Нямаше подуване. Системата работеше отлично.
Отиде до вратата и надникна в коридора. Не се виждаше никой. Всичко бе тихо. С тихи стъпки се върна до леглото и вдигна ръкавите на сакото си над лактите, за да не й пречат. След това извади едната от пълните спринцовки и измъкна капачето на иглата със зъби, докато държеше порта на системата в лявата си ръка. Въпреки възбудата тя си наложи да се успокои, преди да вкара иглата. Изправи се и се ослуша. Не долови никакъв звук.
Със силно, здраво натискане изпразни спринцовката в порта на системата. Докато го правеше, видя нивото на течността да се покачва както очакваше. Онова което не очакваше обаче, бе силният стон, който издаде Стивън, последван от рязкото отваряне на очите му. Още по-неочаквано беше това, че той протегна свободната си ръка и я хвана с невероятна сила. От устата й се откъсна глух вик, когато острите му нокти се забиха в кожата й.
Изпускайки спринцовката на пода тя отчаяно се опита да се освободи от хватката на ръката му, но не можа. В същото време стонът му премина във вик. Отказвайки се от опитите да отхлаби хватката му, Джаз затисна устата на Стивън със свободната си ръка и наведе торса си в отчаяно усилие да го накара да млъкне. Проработи, макар той да се опитваше да се измъкне.
Последва кратка борба, но силите му бързо отслабнаха. Когато хватката около ръката й омекна ноктите му се спуснаха оставяйки кървави ивици по кожата й.
Боричкането завърши така внезапно, както бе започнало. Той подбели очи и тялото му се отпусна главата клюмна на гърдите му.
Джаз се дръпна. Беше бясна.
Копеле проклето, просъска тя през зъби и погледна ръката си. Няколко от драскотините кървяха. Стори й се, че я рита, но бързо възвърна хладнокръвието си, тъй като знаеше, че мръсникът вече е мъртъв. Грабна спринцовката и застана на колене и ръце, търсейки капачето на иглата. Откри го бързо. Изви иглата под ъгъл 180 градуса преди да пусне празната спринцовка обратно в джоба на сакото си. Не можеше да повярва, че всичко това се бе случило. Откакто бе започнала да ликвидира пациенти, за първи път ставаше такава засечка.