— Честно казано, представа нямам, въпреки че не бих се учудил. В същото време знам, че не би го сторила за някакви си петдесет долара, така че може би става дума за нападение. Наистина не знам. Надявах се, че ще я изненадаме.
— В началото, когато ти произнесе името на сестрата, тя не реагира почти никак, но след това сякаш се разтревожи.
— И аз забелязах. Но както повечето ни сътрудници и тя не се спогажда много с началниците, затова нищо чудно да изпитва облекчение, че омразната й шефка вече няма да се мотае наоколо. — Боб запали двигателя и голямата машина напусна мястото си. — Мисля, че трябва да я държим под око — продължи след малко той. — Ако пак се случи нещо подобно, трябва да подозираме най-лошото и ще се наложи да се отървем от нея. Ти ще си човекът.
— Знам — кимна Дейв. — Затова я питах за навиците й.
— Предположих — измърмори Боб и натисна газта до дупка. — Но имай едно наум — хора като тази мацка не се притесняват да лъжат за всичко.
Дейв кимна, но не беше убеден. Със склонността на Ракоци към усамотение нямаше да има никакъв проблем да я очисти.
13.
Лори махна малкото пластмасово капаче и след като реши, че е достатъчно пълно го остави на края на мивката. Нямаше намерение да седи и да чака, докато изтече необходимото време. Затова побърза да влезе и пусна душа. Ароматът на пяната изпълни малкото помещение и тя вдъхна с удоволствие. Изправи се и остави водата да се стича по главата й. За нея душът нямаше терапевтичното действие, което имаше ваната, но щеше да я накара да се отпусне.
Беше прекарала неспокойна нощ, съзнанието й отказваше да се изключи от проблемите. Сънят й беше накъсан, измъчван от тревожни сънища. Когато алармата на часовника прозвуча, тя почувства облекчение, че най-после безкрайната нощ е свършила. Не се чувстваше отпочинала, но беше доволна, че най-после ще стане. Завивките и чаршафите се намираха в пълен безпорядък, сякаш е имало сражение.
Както предишните две сутрини, със ставането беше усетила пристъп на гадене, но след душа остана само лек намек за това и предполагайки, че ситуацията ще е същата, очакваше да се почувства почти нормално след като хапне нещо на закуска.
Стъпи на мокетеното килимче, избърса се, след което отново подложи косата си под душа и завъртя глава. После завъртя кранчето и тръсна гривата си като пале, излязло от водата. Чак тогава се осмели да хвърли поглед към безобидната пластмаса на ръба на мивката.
Затаи дъх. С треперещи пръсти вдигна теста сякаш, ако го приближеше към очите си, резултатът можеше да се промени. Но не беше. В малкото прозорче в опаковката се виждаха две розови линии. Тя затвори очи и остана така няколко секунди. Когато ги отвори, розовите линии продължаваха да си стоят на същото място. Беше прочела упътването отстрани и знаеше, че тестът е положителен. Беше бременна!
Коленете й се разтрепериха и тя седна върху тоалетната чиния. Почувства се напълно зашеметена. За толкова малко време се бяха случили толкова объркващи неща. Всичко тръгна от полураздялата й с Джак, последва ракът на майка й, ситуацията с мутацията на BRCA1 и вихрените отношения с Роджър. А сега се замесваше в поредната бъркотия. През по-голямата част от живота си си беше мечтала какво ще е като забременее, но ето, че сега бе станало, а тя нямаше представа как трябва да се чувства. Сякаш животът й се бе изплъзнал от контрол.
Тя остави обратно теста на мивката и погледна към опаковката сякаш тя бе виновна за състоянието й. Беше прочела, че изследването може да се направи и вечерта, но е по-надеждно и сигурно, ако е сутрин. Е, изчака. Беше й ясно, че се опитва да отложи неизбежното. Когато мисълта, че може да е бременна й хрумна докато беше в офиса на Роджър, беше сигурна. Само това можеше да обясни сутрешното гадене, което лекомислено приписваше на изядените миди.
Поклати глава невярващо. Фактът, че е бременна бе поредното доказателство за способността й да изхвърля от ума си онова, за което не иска да мисли. Тя ясно си спомни, че е пропуснала месечния си цикъл преди три седмици. Но при цялото напрежение в службата и здравословните й проблеми, бе решила да не се тревожи и явно бе успяла. В края на краищата не й се случваше за първи път да пропусне цикъл заради стрес, а в последно време не можеше да се оплаче, че й липсва такъв.
Плъзна поглед надолу по тялото си и се опита да си представи къде се намира в момента бебето. Макар винаги да бе смятала идеята за нещо съвсем естествено, това което й се случваше в момента й се струваше толкова изключително, че й беше трудно да повярва. Веднага разбра кога е станало. Трябва да беше онази нощ, когато тя и Джак се бяха събудили внезапно и понеже не можеха да заспят, бяха започнали да си говорят. Последваха милувки, прегръдки. И в резултат правиха любов. Много по-късно, когато осъзна, че продължава да лежи с отворени широко очи, Лори осъзна какво й липсваше: семейство с деца. Сега по ирония на съдбата се оказваше, че тогава са създали детето, за което тя мечтаеше.