Но жителите на планетата не са били светци. Той видя статуи и излинели фрески, изобразяващи сражения. Два пъти срещна статуя на същество в парцали, което разкъсваше веригите върху себе си. Това означаваше, че някой го е оковал в тях. Но най-често Тревелян минаваше покрай изображения, които можеха да се изтълкуват като любов, нежност, работа, учение, радост от откритието, наслаждение от живота.
В дворовете се забелязваха изсъхнали басейни и фонтани, в някои сгради имаше асансьори. Тревелян си отбеляза, че в цилиндричните шахти с широки спирални стълби лесно могат да бъдат поставени гравитационни подемници. Във вътрешността на зданията фреските бяха почти непроменени и от ярките им цветове дори му олекна на душата. И въпреки всичко, макар че не беше суеверен, той почука, преди да отвори първата врата.
Вратите се плъзгаха или сгъваха, нямаше нито ключалки, нито резета. Жилищата бяха опустели преди четиристотин години. Тъканите бяха изгнили, металът ръждясал, мазилката се беше изронила, всичко беше покрито с дебел, многосантиметров слой прах. Но хората биха могли да използват мебелите, тъй като физически почти не се различаваха от жителите на планетата. Ако къщите се ремонтират и почистят, ако се прекара вода и се донесат газени лампи и походни примуси — изглежда местните не са си готвели храната вкъщи, ако се смени дамаската по кресла, дивани и кревати и се постелят килими върху изкусно направените мозаечни подове — въпросът с жилищата ще да бъде решен. А сетне да се монтират енергийни източници — и планетата ще се превърне в същински рай.
Но първата работа безспорно ще бъде да се изхвърлят картините, вестниците, загадъчните инструменти, книгите от лавиците. Защото такова съседство ще предизвиква твърде тъжни мисли.
Обикаляйки жилищата, Тревелян рядко се натъкваше на някой скелет. Или са умрели мигновено, както онези, които видя на улицата, или са искали да се уединят в последния си час. Един лежеше на дивана с книга в ръка. В два апартамента Тревелян намери малки скелети, прикрити от голям. Дали майката е разбирала, че смъртта идва от небето? Да, тя я е видяла във висините, в неистово нажежената белота. Вероятно е знаела, че смъртта е навсякъде, но я е ръководел инстинктът на Ниоба.
Когато Тревелян откри гробницата, той разбра, че не един път ще се натъква на подобна картина. Стана му ясно, как са си отивали от живота местните жители. Най-слабите са умрели веднага, останалите са получили лъчева болест. У хората тя предизвиква гадене, повръщане, опадане на косите, вътрешни кръвоизливи, слабост, треска и изпадане в безсъзнание. Безспорно същите симптоми са се проявявали и у жителите на планетата.
Отвън се забелязваха останки от набързо построени пещи с въглища. През комините им се е вкарвал азотен окис в херметично затвореното помещение. Скелетът и ръждясалото оръжие до него показваха, че огнярят е изпълнил дълга си и се е самоубил. Вратата беше дървена и Тревелян успя да я избие. Вътре бяха натрупани скелети на възрастни и деца, играчки, чаши, знамена, музикални инструменти. „Не зная какво са правили на този празник — мислеше си той, — но ако ние, хората, имахме смелост, бихме казали на децата си, че тази година карнавалът е започнал по-рано.“
Тревелян излезе на ярката слънчева светлина. Покрай него изпърха пеперуда — по-прекрасна от земните.
„Бог дал, Бог взел — спомни си той едно изречение от древна книга. — Няма да споменавам името господне. Но ще запомня. О, да, ще запомня.“
Не успя да стигне центъра на града, когато се разнесе нарастващ грохот. Тревелян вдигна глава и видя над покривите блестящата грамада на „Кампесино“, който планираше над града. Звездолетът премина между него и слънцето и за миг сянката му падна върху Тревелян.
Той се скри в един вход. Ръката му стисна бластера. Мрачно усмихнат, Тревелян включи миниатюрния радиопредавател в джоба на гърдите си.
— Ей, корди! — прозвуча гласът на Мърдок. — Обадете се!
„Джинджи“ не се обади. Разцепвайки въздуха, „Кампесино“ увисна на гравитационните си двигатели над повърхността на планетата.