Фаустина отстъпи крачка назад, ноздрите й гневно потреперваха, но тя явно беше объркана. Лицето на Мърдок дори не трепна.
— Продължавай — подкани го той.
— Вие извършихте по-сериозно престъпление, като унищожихте материали, представляващи научна ценност — говореше дружелюбно Тревелян, придружавайки думите си с лека усмивка. — Имам предвид града на острова. Но на планетата има несметни биологични и археологически съкровища, така че сме готови да си затворим очите и за това ваше прегрешение, характеризирайки го като извинителен ентусиазъм на дилетанти. Оказахте неоценима услуга на цивилизацията, откривайки за нея тази планета. За ваше сведение, агент от моя ранг има право да дава амнистия за несъществени правонарушения. Ако искате, още днес ще оформя необходимите документи и ще напиша докладна записка за награждаването ви с медала „Полярна звезда“.
Той протегна ръка.
— Не се притеснявайте. Хайде да пием за срещата ни и заедно да се връщаме обратно.
Мърдок не пое протегнатата ръка. Той стоеше, без да сваля очи от Тревелян, тишината ставаше все по-гнетяща.
— Сериозно ли говориш? — измърмори най-накрая.
Играта на криеница завърши. В гласа на Тревелян звънна стомана.
— Правя ви честно предложение. Имате си Сполука, така че няма да останете с пръст в устата. Задоволете се с малкото.
— Сполука ли? — възкликна Фаустина. — Какъв си идиот! Това тук е Сполука! — Ръката й описа пълен кръг.
— Надявах се да не е така — тихо отвърна Тревелян.
— И какво съм намислил според теб? — попита Мърдок.
— Отговорът е очевиден. — Координаторът вдигна рамене. — Открили сте планетата и естествено сте се замислили как да оберете каймака. Не можете да получите патент на първооткривател, защото Съюзът няма да позволи планетата да се колонизира, преди научните изследвания да завършат. Имайки предвид отдалечеността й от заселените светове, малочисленият персонал и огромният обем работа, тези изследвания ще се проточат стотина години. Дори си мисля, че едно-две десетилетия ще държим в тайна координатите на планетата, за да не допуснем тук любителите на старинните вещи. А през това време учените ще организират охраната.
— Учените! — изпищя Фаустина.
Мърдок стисна ръката й, приканвайки я да запази спокойствие, но продължаваше да гледа втренчено Тревелян.
— Каква възможност обаче да натрупаш състояние! — говореше координаторът. — Да предложиш на стотици милиони хора прекрасни, напълно обзаведени жилища, и то на достъпна за всеки колонист цена. Можехте да станете едни от най-големите богаташи през цялата история на човечеството. Е, а после щяхте да потърсите планета, чието колонизиране нямаше да предизвика нашите възражения. Не сте намерили нищо необикновено. Планета като планета, не по-лоша от другите, вече заселени, само че необитаема. И хората щяха да ви плащат, защото ще им гарантирате жилища, пътища, готови за посев поля на приемлива цена. Някои действително щяхте да стоварите на онзи, забравен от бога свят. Особено ако наблизо се окаже някой от колегите ми. Наистина щяхте да изгубите пари за тях, но това ще бъде без значение, защото повечето преселници щяхте да докарате тук, където цели градове ви се предлагат практически даром. Те щяха да пишат до родните си планети. Възможно е да ви се наложи да цензурирате леко възторжените им писма, за да не подушим ние, кордите, за вашата авантюра по-рано, отколкото се полага. Най-вероятно дълго щяхме да останем в неведение, защото сме претрупани с неотложни работи и в цялата Галактика няма да се намерят чак толкова хора, готови да ни окажат реална помощ. Убеден съм, че няколко години всичко щеше да върви като по масло, а след това несъответствията щяха да станат толкова крещящи, че щеше да ни се наложи да се намесим.
— И какво щяхте да направите? — попита Мърдок.
— Нищо — отговори Тревелян. — Нима можем да преселим хиляди, милиони мъже, жени и деца, дошли доброволно, радостни от хубавия си живот, вече пуснали корени, отглеждащи ново поколение? Това щеше да е невъзможно политически, морално и дори физически. Те ще защитават домовете си, а ние не можем да ги изравним със земята, нали така?
Вие би трябвало да си платите за извършеното — разбира се, теоретично, с конфискуване на имуществото и със затвор. А на практика щяхте да ни принудите да платим висока цена, за да се доберем до вас и парите ви. Щяхте да създадете колониална държава и да утвърдите конституция, която ще ви провъзгласи за баща-основател и пожизнен президент на Сполука. И колонистите щяха да се бият за вас като за себе си. Ето защо, за да не нарушава собствената си забрана за агресивни войни, Съюзът нямаше да може да направи нищо друго, освен да се помири със случилото се в името на спасяването на останалите научни и културни ценности.