— Оборудването зависи от това, кой ще се засели там — вметна Пушача.
— Естествено. Мърдок е решил, че това ще бъдат хора. Разбира се, не земяни, но жители на други, разработени от човека светове. С малки изключения, не можем да узнаем кой и кога ще тръгне за Сполука. Твърде малко сме, пък и си имаме предостатъчно друга работа. А на местните власти им е все едно. Те умират от радост да се отърват от излишните гърла. Освен това повечето от колонистите са анархисти по природа. Те не понасят държавните органи да се месят в работите им. И ето какви въпроси възникнаха пред нас: защо Мърдок не взема съоръжения за търсене на вода и за сондиране, взривни вещества за създаване на езера? Защо са му датчици за радиация и защитни скафандри? Биологическата лаборатория, която купи, няма да му е нужна на Сполука. Тя е предназначена за изследване на чужди форми на живот. Мога да продължа, но смятам, че основната идея вече ви е ясна.
— А сега той промени курса си. — Пушача огледа таблото за управление. — Насочи се към съзвездието Скорпион.
— Така ли? Нима вие пресметнахте курса без помощта на компютъра? Лошото е, че няма закон, който да му налага незабавно да се отправи към местоназначението си или да ни съобщи защо е избрал заобиколен курс. — Тревелян се усмихна само с ъгълчетата на устните си. — Същевременно законът не ни забранява да го преследваме.
На 528 светлинни години от Слънцето чернотата на Космоса бе прорязана от ярка експлозия.
Тревелян размишляваше над философски проблеми, слушаше музика, правеше гимнастика, запълвайки дните си, които се сливаха в седмици. Пушача беше добър спътник, но лош събеседник. На въпроса, с какво се занимава, отговори, като непрекъснато мърдаше преплитащите се пипалца:
— Създавам поредния си живот. Във вашия език няма съответстващо понятие.
Сиянието на доскоро бледата звезда накара Тревелян да застане нащрек. Стиснал облегалките на креслото, той се взираше в обзорния екран. „Джинджи“ премина фронта на ударната вълна, но яркостта на звездата нарастваше. Сиянието покри целия екран, Тревелян възкликна:
— Та това е свръхнова!
Тя пламтеше в нощта, светлината й бе петдесет пъти по-ярка от Луната през пълнолуние, десет милиона пъти по-силна от най-близката звезда. Макар филтрите да тушираха заслепяващата белота, Тревелян трябваше да отклони погледа си, защото пред очите му затанцуваха огнени петна.
По пода затрополяха ноктите на ридонита. Тревелян долови внезапен полъх и разбра, че и Пушача е поразен от видяното. Може би с последвалата фраза ридонитът се опита да скрие изумлението си:
— Да, свръхнова от втори клас, ако видяното от мен отговаря на теорията. Както показва статистиката, подобни експлозии се случват средно веднъж на петдесет години. Изследвани са остатъчни явления от някои от тях, но нито една не е наблюдавана толкова отблизо.
— Вече преминахме фронта на ударната вълна — прошепна Тревелян, тресеше го. — Нима Мърдок лети към свръхновата?
— Вероятно. Курсът му не е променен.
— Това не е съвпадение. Сигурно е дошъл толкова далеч, за да намери късмета си, който кордите не могат да измъкнат от ноктите му. Да видим какво показват уредите.
Всеки кораб на Службата бе снабден с астрофизическа лаборатория и компютърът веднага даде отговор. Звездата се намираше на сто и петдесет парсека, т.е. умряла е преди почти петстотин години. Това беше син гигант с маса, десет пъти по-голяма от Слънцето, и излъчваше петдесет хиляди пъти повече светлина. Но звездните купове в Скорпион са я скривали от астрономите в миналото, а днешните им колеги още не бяха стигнали до тези места.
Такова неистово сияние не е могло да продължава милиони години. Неустойчивото състояние на звездата е образувало мощна ударна вълна, насочена от вътрешността към повърхността й. Това, което те наблюдаваха, беше избухването на звездата. При този взрив се отделяше енергия, равна на общото излъчване на цялата Галактика.
Напълно естествено е, че експлозията можеше да продължава само няколко дни. И докато „Джинджи“ поглъщаше светлинните години, Тревелян се любуваше на угасването на огненото великолепие. Постепенно обзорният екран потъмня. От разлетялата се на парчета звездна кора се бе образувала мъглявина, наситена с ядра на тежки елементи, на които в бъдеще им предстоеше да изиграят решаващата роля в образуването на нови звезди и планети. Уредите откриха и ядрото на звездата, нажежено до бяло, излъчващо в рентгеновия диапазон, смъртоносно за всичко живо. Но то бързо се свиваше — под въздействието на собствената си чудовищна гравитация — до размерите на бяло джудже, на Юпитер, на Земята. Плътността му нарастваше и приближаваше моментът, когато нищо, дори светлината не би могла да се изтръгне от неговите обятия. И тогава бившата свръхнова ще изчезне от пространството.