Баба и дядо Лъстиг също бяха там и плачеха, а лицата им се променяха като восъчни и блестяха така, както блестят всички неща в горещ ден.
Ковчезите бяха спуснати. Някой промърмори нещо за „неочакваната и внезапна смърт на шестнадесет прекрасни мъже през нощта…“
Земята задумка по капаците на ковчезите.
Духовият оркестър засвири „Колумбия, перлата на океана“ и пое обратно към града.
Всички си взеха почивен ден.