Хайде отново, може би машината е просто развалена…
— Имате пациент, докторе — обяви компютърът. — Да отворя ли?
— Давай — отговори той, обръщайки се към вратата на чакалнята. Тя се разтвори пред една закръглена млада жена, облечена с пурпурен гащеризон и провесен на рамо багаж.
Д-р Лий веднага прецени, че момичето бе по-интересно от играта Го. Имаше високо вдигнати гърди, тънка талия, щедри бедра, които обещаваха достъпност и сръчност. Кестенявата й коса бе вълниста и свободно пусната назад. Нефритенозелените й очи бяха странно прозрачни и отдалеч изглеждаха като отвори към друго физическо измерение. Цветът им подхождаше на бледата й кожа, осеяна с пигментни петънца, които кавказците наричаха лунички, а всички останали знаеха, че са незначителни меланинови нарушения.
— С какво мога да ви помогна? — попита той.
— Търся д-р Шин — каза жената с леко приповдигнат тон. — Компютърната мрежа ме осведоми, че имам час…
— Вие ли сте Деметра Кафлън?
— Да, но…
— Тогава аз съм прикрепеният към вас лекар. Уей Ликсин. Но всеки ме нарича Лий.
— Ох… Уа-а Ли-и Шин, схванах. — Тя свали багажа от рамото си, постави го на пода зад вратата и влезе в стаята за прегледи. В дясната си ръка все още стискаше розовата карта — глобата от милицията.
— Може да оставите това при останалите си неща.
— Но патрулът ми каза, че ще се разпищи. А после командосите или…
— Глупости! Искали са само да ви сплашат, нали сте чужденка — той подуши въздуха. — Одалиск? Чудесен парфюм, но малко силен. Обикновено използваме изопропилов алкохол, за да премахнем миризмата. Това ще ви позволи да минете през газовите сензори.
— О. К., благодаря.
— Дайте ми картата.
Тя се поколеба:
— Защо?
— Ще платя сумата от своя терминал. После няма да се тревожите как да отблъснете командосите.
— Ще направите това за мен?
— Е, ще я прехвърля на вашата сметка, разбира се. — Той провери стойността на картата. — Само 10 Нови марки. Всичките ви пари са на една сметка, нали?
— Предполагам… Кажете, наистина ли сте под такъв строг контрол тук? Имам предвид, току-що слизам от фонтана, видях въртящи се камери, сензори за движение и микрофони във всеки коридор. Сега ми казвате за газови датчици. Не съм очаквала…
— Какво? Цивилизация? Модерна технология? — Д-р Лий се усмихна. — Нашата мрежа ни предоставя ниво на комуникации, еквивалентно на средно голям земен град. Това не ви е Тексас — нямаме пияни каубои, свади или каквото там сте очаквала.
— Не смятах, че Марс е толкова… надзираван.
— Ако търсите неопитомена природа, мис Кафлън, отидете на Европа. Там все още дълбаят първия си обществен купол. Но тук, на Марс, вече разполагаме с топла вода плюс петзвездни хотели и суши бар… е, аз бих се държал настрана от фермите за лишеи, и цяла библиотека от виртуално-интерактивни забавления. Дори понякога спазваме и закона.
— Ясно — усмихна се Деметра. — А аз си мислех, че съм се измъкнала от някои потиснически аспекти на обществото.
— Едва ли. Не и при 3000 човека, скупчени в по-малко от 20 000 кубични метра, където се поддържа налягане. А някои от външните тунелни комплекси са още по-претъпкани… Така, вие по работа ли сте тук?
— Играя си на турист.
— Твърде далеч сте от дома за ваканция.
— О, това е подарък от дядо за предстоящото ми дипломиране.
— Ясно. Скачай на масата — д-р Лий леко потупа постланата повърхност.
Деметра се поколеба:
— Да си сваля ли дрехите?
— Боже, ти наистина мислиш, че тук ходим на лов за бизони. Не, просто легни по гръб и постави главата, ръцете и краката си по жълтите линии. — Д-р Лий й помогна да се настани. — Ще отнеме минута-две.
Когато Деметра потъна в мекото легло, той се протегна към едно чекмедже и извади трансдермална въздушна пушка. Разтри дясната й ръка и след това й инжектира цял спектър сканиращи спори. Докато диагностичният терминал проверяваше костите и меките тъкани с ултразвук, семената щяха да се разпръснат в кръвния поток, да прегледат телесната й химия, да идентифицират антителата и да докладват за функциите на различните органи. Всяко такова зърно съдържаше множество технологии за медицински анализ: газова хроматография и барометрия, въглеродно-окисни реагенти, йонни потоци, ДНК, които заедно с телеметрията щяха да предадат останалите данни към рецепторите на масата. Всяка една от тези наномашинки беше закрепена върху разтворима силиконова подложка. Двайсет и четири часа след прегледа бъбреците на Кафлън щяха да изчистят и разградят частите от най-сложното диагностично оборудване, които докторът купуваше с хиляди чрез извънпланетните каталожни услуги.