— Ау — извика тя и потри ръката си.
— Закъсня — усмихна се д-р Лий. — Сега се отпусни и полежи около минута. — Той започна да разучава екрана на терминала, където на сив фон се появи триизмерното изображение на малък женски скелет. Костите обгръщаха различни пулсиращи и мърдащи торбички — нейните органи и съединяващи тъкани. Те бяха представени в стандартни цветове, предимно в пастелен обхват. Малкият златен пръстен, сребърната гривна с комуникатора и металните закопчалки на облеклото й изглеждаха на екрана като плътни бели проблясъци, както и всички чужди обекти или протези около и в нея.
— Не виждам защо трябва да ми правите всичко това — заяви Кафлън. Челюстта и мускулите на гърлото се раздвижиха, докато говореше.
— Не мърдай! — скара се той. След това бързо прокара курсора по рутинните точки за проверка.
— Но на транспортния кораб прекарах месеци в нещо като карантина — каза тя. — Сигурна съм, че всеки микроб отдавна е умрял.
— Разбира се — съгласи се Уей. — Но не можем да знаем какво си пипнала от екипажа или останалите пътници. Марсианското общество не може да контролира междупланетните пътувания, но можем да проверяваме гражданите и посетителите, които слизат на планетата. Законът е, че всеки попаднал под нашето налягане трябва да бъде прегледан за заразни болести, както и за известни предпоставки, които биха могли да породят нестабилна ситуация.
— Ох!
— Сега не мърдай!
Той побърза да довърши прегледа, като приемаше телеметричните данни и правеше сравнения.
— Чиста си — каза накрая. — Няма никакви отклонения. Напълно си здрава. — Може би прекалено здрава, като се имаше предвид как гърдите й издуват гащеризона.
— Как така? — попита жената, обръщайки бързо глава, от което горният край на екрана се размаза. — Не сте открил следи от моя инцидент?
— Мм-м-м — сега бе ред на д-р Лий да се разколебае. — Какво точно би трябвало да търся?
— Ами, „мозъчна травма“ беше терминът, който използваха в Остин. Вижте, преди година правих косата си при автофризьор. Това е автоматична измишльотина за сапунисване-къдрене-подстригване — обясни тя, когато видя неразбиращия му поглед. — Както и да е, машината се повреди. Изглежда, че соленоидите изгоряха от едната страна на шлема, или поне така казаха по-късно техниците. Остриетата на ножиците се насочиха право в черепа ми. Пробиха го с такава сила…
Д-р Ликсин положи успокоително ръка върху нейната и внимателно се вгледа в екрана. Разтягаше и въртеше изображенията на приблизителното място на раната, което тя бе описала, докато не го намери. Във външната част на черепа й се появиха ръбовете на повредена тъкан — кост, заздравяла от назъбена звездообразна фрактура. В триъгълната дупка бледо струеше светлина от гладко пластмасово парче, изникващо точно над долната част на теменната кост.
— Трябва да съм го пропуснал — промърмори д-р Лий. — Добре, мис Кафлън, виждам го. Ъъъ… имаш ли някакви вторични симптоми?
— Не, нищо сериозно. Само понякога имам трудности с концентрирането.
— Смущаващо ли е?
— Справям се — отвърна храбро пациентката. — Вижте, беше забавно, но мога ли вече да си вървя?
— Когато пожелаеш. И, добре дошла на Марс.
Деметра кимна учтиво, плъзна се от масата и бързо се придвижи към чакалнята. Взе чантите и се насочи към автоматично отварящата се врата. Чак тогава се извърна и му махна за сбогом, след което излезе в коридора.
Д-р Лий натисна клавишите и записа нейното соматично изображение и биомедицинска история в архивите на мрежата. След като приключи, той се настани за още една бърза игра Го, преди да пристигне следващият пациент.
Глава 2
И всички ние ще я посрещнем, когато тя се появи
Хотелската стая на Деметра в Златен Лотос приличаше повече на килер. След като стовари куфарите си на пода, за нея почти не остана място. Трябваше много да внимава, за да не се удари в тях. Леглото се спускаше странично на ремъци, точно както в ареста на Хюстънската палата на правосъдието, само дето тези бяха чисти и не толкова изтъркани. Екранът и клавиатурата на терминала бяха вградени в голата скала. Банята беше обща и се намираше чак в края на фоайето и то с лимит за водата.