— Посетителят има ли си име?
— Деметра Кафлън — визуалното изображение проблесна в шестнайсетбитова скица — малко бузесто личице и коса, хваната на конска опашка.
— Момиче? Мммм, чудесно!
— Деметра Кафлън е двайсет и осем годишна и е тясно свързана с политическите среди в Тексахома — продължи провлачено мрежата, явно измъкваща масива данни от някакъв файл. Тя често правеше това по собствено желание. — Миз Кафлън е учила три години и половина в Тексаския университет, Остин, специалност Политически отношения, но не е успяла да завърши. Освен с фамилните, тя не разполага с други известни на нас източници на доходи, но сметката й възлиза на… данните не са достъпни. Миз Кафлън е обявила посещението си на Марс като туризъм, но ние подозираме други причини и в момента ги изследваме чрез контактите си със Земята.
— Богато момиче! — Джори подсвирна. — Винаги съм ги обичал.
— Препоръчваме да бъдете предпазлив с тази личност, Острайхър.
— О, разбира се! Ще съм много внимателен… Тя каза ли колко ще заплати за услугите ми?
— Можеш да назовеш всяка разумна сума. Правителството на Марс ще посрещне разходите ти.
— Чудесно! Къде мога да я намеря?
— Миз Кафлън е настанена в Златен Лотос, но сега се движи из комплекса по модел, който все още не е анализиран. Когато приключиш задачите си в Селскостопански парцел 39, ще получиш инструкции за настоящото й местонахождение.
— Чудесно!
— Надяваме се, че ще си доволен — след миг гласът бе изчезнал от главата му и Джори остана сам.
Острайхър започна още по-усърдно да закрепва семенниците.
Търсейки си компания, Деметра Кафлън се вмъкна в един бар, наречен „Червената кралица“. Намираше се на Второ ниво и представляваше голям куб с половин дузина маси за правостоящи и без барман. Вместо него имаше вграден автомат със запазената марка на Мр. Миксолъджи, вездесъща из цялата населена с хора Слънчева система. Деметра искаше да си поръча тексахомска маргарита, но като си спомни как една такава машина, която я бе обслужила на Земята, направи чашата й на сол реши, че е по-безопасно да си поръча бира.
Повечето маси бяха заети, но след един дискретен поглед откри, че само половината от хората присъстваха в действителност. Останалите бяха холограми от проекторите, висящи над извитите ръбове на масите. Така хората в бара се наслаждаваха на питиетата си и разговаряха със своите приятели, които бяха някъде другаде — на друго ниво или в друга колония. Нямаше скучаещи самотници, а и не видя някой да остава достатъчно дълго, за да завързва случайни познанства. Цялата обстановка, от размерите на помещението до високите маси, сякаш казваше: „Вземи си питието, наслади му се и се връщай към заниманията си“. Дори при ниската гравитация, никой не би желал да стои прав дълго време облакътен на плота.
Деметра постоя малко, наблюдавайки посетителите, като пиеше бирата си на прогресивно нарастващи глътки. Реши, че не желае да се забърква с холограми, дори ако някоя маса евентуално се освободи.
Досега единственият човек, който познаваше на Марс бе д-р Лий. Когато чашата се изпразни, тя я захвърли в рециклатора и излезе навън да се поразходи.
Едно ниво над бара Деметра видя надпис, подканващ я да продължи още по-високо, към „Куполния град“. Реши, че ще е интересно. Въобще не й се спеше, въпреки че беше будна цели 23 часа. Това се дължеше на часовата разлика, която идваше от универсалното време в транспортния кораб, а сега бе в собственото ротационно време на Марс, където денят бе с 37 минути по-дълъг от земния. Освен това тунелите бяха равномерно осветени през цялото денонощие.
Деметра разбра, че напуска подземната част на комплекса, когато попадна на стръмен коридор, водещ нагоре. Двете врати на шлюза се отвориха едновременно и тя отбеляза, че още при първия признак за загуба на налягане те ще се залостят автоматично. Имаше и табелка с нарисувани експлозиви, чийто ред на възпламеняване беше описан с три удивителни от двете страни на вратата, която бе направена от оловни пластини. Очевидно тарсиските монтеанци, а може би тарсианци, тарси, монтси, монтсанци, или както и да се наричаха, подозираха, че декомпресията може да бъде придружена от ядрена атака.
След шлюза налягането се промени. Ушите й заглъхнаха и тя внезапно усети турбуленцията на атмосферата. Все едно беше в скафандър, където всеки удар на всмукващата помпа туптеше в ушите й и се отразяваше от материала на шлема.