Кратерът все повече нарастваше под самотното наблюдение на Деметра. Чак когато й се струваше, че ще погълне цялата капсула, външният ръб излезе извън полезрението й. След няколко секунди подът започна да се издига към нея. Първо петите, а после и колената й се спуснаха върху постланата повърхност. Тя протегна ръка и се намести сред възглавниците на седалката. След месеци на свободно падане, внезапно й се наложи да поддържа собственото си тегло срещу гравитацията. То нарастваше, докато капсулата забавяше приземяването си, но Деметра, и без помощта на Сладурчето, знаеше, че гравитацията на повърхността никога нямаше да достигне и една трета от нормалната за Земята.
С удар, който я разтърси, капсулата докосна Марс.
През прозореца се виждаше извитата повърхност на изкуствено изгладена скала, осветена от поставени под странен ъгъл лампи. Деметра почувства как механичните ръце с прищракване и дрънчене сграбчват и стабилизират капсулата, как енергийните нишки се свързват с нейните батерии, а шлюзът се скачва с изходния люк. След няколко секунди вратата се отвори. Ушите й заглъхнаха от разликата в налягането в тунелния комплекс, което се поддържаше на малко по-ниско ниво.
Деметра погледна спътниците си, но те бяха заети с багажа си. Тя стегна виненочервения си гащеризон и сръчно надипли около раменете си шалчето от изкуствена коприна. След това освободи двата куфара от придържащите ги ремъци, като отбеляза наум колко са леки при 0,38 g, и излезе първа навън.
Деметра тръгна по тесния, облицован със стомана, коридор. Официално бе във ваканция. Дядо Кафлън смяташе, че се нуждае от нещо ново и вълнуващо, със сигурност не от сухите курсове по Практически преговори, Булинова икономика или Културно възприятие и асимилация, особено след като току-що бе завършила деветмесечната физическа и психологическа терапия и все още се учеше да използва чисто новия си възстановен мозък.
— Върви на Марс — настоя той, — използвай прокси, подишай свободен въздух.
Дядо й с лекота уреди транзитните такси и разрешенията за престой, тъй като беше вицепрезидент на Суверенната държава Тексахома. И така, Деметра излезе във ваканция… с малко връзки и заради тях тайно се надяваше някой дискретно да я посрещне пред фонтана и да й помогне за багажа.
В далечния край на коридора тя видя някакво раздвижване.
— Ей, там! Имате ли някакви…
Деметра спря и пусна багажа си. Гласът й се стори висок и писклив. Прозвуча като: „Ееее ааам! Иии ате лиии няяяквиии…“
Мини Маус, дрогирана с амфетамини.
Деметра повдигна лявата си китка и допря титановата гривна плътно до устните си.
— Сладур! Какво ми става? — прошепна тя, но въпреки това гласът й продължи да скърца. — Хипервентилирана ли съм или…
— Почакай — безстрастно каза хроното. — Пулс нормален, предвид нивото на стреса ти. Дишане нормално. Кръвна захар и електролити — проверени. Кислородното съдържание е малко високо. Защо мислиш, че си в беда, Дем?
— Чуй гласа ми! — изписка Кафлън.
— Изчакай… Марсианската мрежа ме информира, че населените тунели са с нормално налягане — 20% двуатомен кислород, 79% двуатомен хелий и следи от въглероден двуокис, водни пари, водороден сулфид, формалдехид и други органични остатъци от човешкото дишане и индустриалното замърсяване.
— Защо съдържанието на хелий е толкова високо? — попита Деметра учудено.
— Инертният газ заменя пропорционалната съставка от азот в земната атмосфера. Азотът е в много малко количество на Марс — както в атмосферата — 2,7%, така и в литосферата. Всички добити количества се прибавят към почвата, за да се подобри реколтата. В момента колонистите допълват атмосферното налягане с хелий, който получават като страничен продукт от добива на метан в дълбоките кладенци… Разполагам с 4,2 мегабайта данни относно газовата индустрия на планетата и осем гигабайта въвеждащ материал за екологията на тунелите и алгоритмите, управляващи баланса на околната среда. Искаш ли да ги чуеш?