— Вие знаете наистина малко от историята на съоръжението. Има и много неща, които ние не знаем. Ето защо искаме от вас да ни разкажете за вашето време.
— Трудно ми е да разбера откъде да започна…
— Може би ще е по-добре, ако ние ви задаваме въпроси.
— Добре. Но ще искам после и вие да отговорите на някои мои въпроси.
— Договорката е подходяща. Кажете ни тогава: Живеехте ли близо до или в мястото, в което работехте?
— Не. Всъщност, живеех на половината град разстояние и трябваше всеки ден да шофирам дотам.
— Това обичайно ли беше за областта или държавата?
— Да, напълно. Но други хора използваха, разбира се, други начини за придвижване. Някои ходеха с автобуси. Други със служебни автомобили. Аз карах. Доста от нас го правеха.
— Когато казвате, че сте карал, ние трябва да разбираме, че имате предвид превозно средство на четири колела с двигател с вътрешно горене, така ли?
— Да. Правилно. През втората половина на двадесети век те бяха широко разпространени.
— И е имало много такива?
— Много.
— Имали ли сте някога проблеми, относно присъствието на прекалено много от тях на едно и също трасе.
— Да. В определени моменти от денонощието — когато хората отиваха и се връщаха от работа — наричахме ги „пикови часове“. В такива моменти често се получаваха задръствания — това означава, че се струпваха толкова превозни средства, че си пречеха едно на друго.
— Извънредно любопитно. Съществуваха ли все още такива създания като китове?
— Да.
— Също е интересно. Какъв вид работа работехте вие?
— Участвах в разработването на токсични съставки от химично и биологично естество. По-голямата част от работата ми беше секретна.
— Какво означава това?
— О. Това означава недостъпна за обществеността, предназначена евентуално за военна употреба.
— Войната вече беше ли започнала?
— Не. Това беше един вид… готовност. Работехме с много вещества, които можеха да бъдат използвани в случай на необходимост.
— Мислим, че разбираме. Интересни времена. Създадохте ли някога някакво сполучливо вещество?
— Да. Множество.
— И какво щяхте да правите с тях? Изглежда рисковано да притежавате такива материали в мирно време.
— О, пробите се съхраняваха на много сигурни места при най-стриктни мерки за безопасност. Съществуваха три основни хранилища и те бяха добре защитени и добре охранявани.
Настъпи пауза. И гласът обобщи: — Намираме това за доста тъжно, — Не смятате ли, че тези вещества може да са оцелели в продължение на векове — поне някои от тях?
— Възможно е.
— Бидейки миролюбци, ние сме искрено загрижени относно нещата опасни за човешките видове…
— Звучите ми така, като че ли не спадате към тази група.
Отново се дочу реч на високи честоти. И: — Езикът се е променил дори повече, отколкото сме смятали. Извинения. Грешно заключение направено. Наше желание да обезвредим тези опасни материали. Отдавна подозирахме за тяхното съществуване. Вие може би ще посъветвате? Техните местонахождения неизвестни за нас.
— Аз… не съм много… сигурен… къде, — отвърна той, — не искам да ви обиждам, но за мен вие сте само глас. Наистина не знам нищо за вас. Не съм сигурен, че трябва да ви дам тази информация.
Настъпи продължително мълчание.
— Ало? Там ли сте още? — опита се да каже.
Не чу нищо, дори собствения си глас. Наоколо времето изглежда извършваше странни неща. Беше ли спряло за момент? Беше ли ги обидил? Беше ли паднал мъртъв питащият го?
— Ало? Ало? — каза — чувате ли ме?
— …Техническа повреда, — дойде отговорът, — Извиняваме се за. Съжаляваме за вчера.
— Вчера!
— Изключихме ви, докато намерим нов говорител. Точно, когато се канехте да кажете къде са най-добрите отрови.
— Съжалявам, — заяви, — Попитахте ме нещо, което, докато съвестта ми е на мястото си, не мога да ви отговоря.
— Ние просто искаме да предотвратим опасност.
— Аз съм в ужасната позиция да не съм сигурен в нищо, което ми се казва.
— Ако върху вас падне нещо тежко, ще се счупите като бутилка.
— Не мога да се уверя дори дали това е станало.
— Можем отново да ви изключим и да изключим и охлаждащата клетка.
— Поне ще е безболезнено. — изрече с повече стоицизъм, отколкото изпитваше.
— Изискваме тази информация.
— Тогава я търсете другаде.
— Ще изключим говорителя и слуховото устройство и ще си отидем. Ще ви оставим с мислите ви в нищото. А сега, довиждане.
— чакайте!
— Значи ще ни кажете?
— Не… Не мога.
— Вие ще полудеете, ако изключим тези неща, нали?