След като отрязах по-голямата част от платнището, аз свързах с лепяща лента двата пода. После залепих и новите парчета платнище по местата им.
Лесна работа без скафандъра. Много по-лесна!
После трябваше да изпробвам новата си спалня. И това направих в Подслона. Внесох скафандър в палатката и затворих вратичката на минишлюза. След това включих скафандъра, но без да му завинтвам шлема, и въведох команда да повиши налягането до 1.2 атмосфери.
Мина известно време, докато налягането се изравни, а и се наложи да изключа няколко пощурели аларми в системите за безопасност на скафандъра. (Врещяха, че шлемът не бил сложен.) Резервоарите с азот почти се изчерпаха, но накрая налягането все пак достигна зададената стойност.
После седнах да чакам. Дишах, а скафандърът регулираше въздуха. Всичко беше наред. Следях внимателно показанията на скафандъра, за да видя дали не компенсира „загуба“ на въздух. След като мина час без никаква видима промяна, реших да обявя първия тест за успешен.
Навих как да е палатката и я занесох при марсохода.
Между другото, напоследък често-често обличам скафандъра. На бас, че това е поредният ми рекорд. Типичният марсиански астронавт прави… колко… четиресет обхода? Моите са няколкостотин.
След като занесох спалнята при марсохода, аз я свързах към шлюза от вътрешната страна. После дръпнах въженцето да се надуе. Още бях със скафандъра, защото не съм идиот.
Палатката се наду за три секунди. Отворената врата на марсоходския шлюз водеше право към спалнята, но по нищо не личеше палатката да губи налягане.
Точно като преди, я оставих да преседи така един час. И пак точно като преди, всичко изглеждаше наред. За разлика от запечатването на Подслона, със спалнята се бях справил от първия път. Най-вече защото не ми се наложи да го правя навлечен в скафандър.
По първоначален план мислех да я остава така през цялата нощ и да проверя ситуацията на заранта. Но се натъкнах на проблем — ако се придържам към плана, няма как да изляза от палатката. Марсоходът има само един шлюз и в момента към него е свързана палатката. Нямаше как да изляза, без да разкача спалнята, и няма как да я закача и херметизирам, без да съм вътре в марсохода.
Да те побият тръпки, нали? Единственият начин да тествам изобретението си за цялата нощ е да остана в него. Но това ще стане по-нататък. За днес свърших достатъчно.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 390
Време е да се изправя лице в лице с фактите. Приключих с марсохода. Но нямам „усещането“, че съм готов. Макар фактите да говорят друго:
Храна: 1692 картофа; витамини на хапчета. Вода: 620 литра.
Убежище: марсоход, каравана, спалня.
Въздух: общ складов капацитет на марсохода и караваната = 14 литра течен кислород и 14 литра течен азот.
Животоподдържащи системи: оксигенатор и атмосферен регулатор. Еднократни филтри за въглероден диоксид за 418 часа, които да използвам в извънредни ситуации.
Енергия: капацитет на съхранение — 36 киловатчаса. Транспортен капацитет — 29 соларни клетки.
Топлина: 1400 W от РТГ. Собственоръчно изобретен резервоар за нагряване на входящия въздух от регулатора. Електрическият отоплител на марсохода като резервен вариант.
Диско: доживотен запас.
Ще тръгна в ден 449. Значи разполагам с петдесет и девет дни да тествам отново всичко и да отстраня евентуалните проблеми. И да реша какво ще взема със себе си и какво ще оставя. И да планирам маршрута си до Скиапарели с помощта на пикселирана сателитна карта. И да се чудя какво важно забравям.
От ден 6 насам си мечтая да се махна оттук. А сега мисълта да зарежа Подслона ме плаши до смърт. Нужно ми е някакво насърчение. Трябва да се попитам: „Какво би направил един астронавт от «Аполо»?“.
Какво ли? Би изпил три уискита, би подкарал корвета си към площадката за изстрелване, после би излетял за Луната с команден модул, по-малък от моя марсоход. Боже, онези пичове са били много яки!
21.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 431
Работя по опаковането. По-трудно е, отколкото звучи.
Разполагам с две херметизирани помещения — марсохода и караваната. Свързани са чрез тръби, но не са тъпи. Ако единият се разхерметизира, другият моментално ще затвори въпросните тръби.