Е, събудих се, а компютърът показваше слабо повишаване на концентрацията на въглероден диоксид, точно според очакваното. По всичко личи, че ще преживея още един ден.
„Да преживееш още един ден“ би било страхотно заглавие за филм от поредицата за Джеймс Бонд.
Проверих как стоят нещата с марсохода. Всичко изглеждаше наред. Ако не го карам, регулаторът може да си работи цял месец, без да презареждам батериите (и ако отоплителят не е включен). Това е добре. Ако нещо се обърка жестоко по време на пътуването, ще имам достатъчно време да си свърша ремонтите. Ще бъда ограничен от консумацията на кислород, а не от отстраняването на въглероден диоксид, а кислород имам предостатъчно.
Реших, че моментът е подходящ да изпробвам спалнята.
Влязох в марсохода и прикачих спалнята към външния въздушен шлюз. Както споменах и преди, това е единственият начин да се направи — отвътре. После я насъсках срещу нищо неподозиращия Марс.
Точно по план, въздушното налягане от марсохода изду платнището навън, изпълни го… и под натиска на внезапното налягане спалнята ми се пукна като балон. Спихна се бързо, лишавайки и себе си, и марсохода от безценен въздух. Бях със скафандър, разбира се, не съм идиот. И така стигаме до…
„Да преживееш още един ден!“ (С участието на Марк Уотни в ролята на… оръжейника Кю вероятно. Не съм Джеймс Бонд.)
Завлякох спуканата палатка в Подслона и я огледах подробно. Пробила се беше при шева между стената и тавана. Логично. Прав ъгъл в съд под налягане. Физиката не обича такива неща.
Залепих я отново, после отрязах ивици резервно платнище и ги залепих върху шева. Сега е двойно по-здрава по шевовете и има двойно количество свръхсилно лепило. Да се надяваме, че това ще свърши работа. Но не се знае. Удивителните ми познания по ботаника не вършат никаква работа в случая.
Утре отново ще тествам спалнята си.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 436
Свършиха ми кофеиновите таблетки. Край с марсианското кафе.
По тази причина се събудих трудно и почти целия ден ме боля глава. Едно от предимствата да живееш в палатка за милиарди долари на Марс е достъпът до чист кислород. По някаква причина високата концентрация на кислород премахва главоболието. Не знам защо. И не ми пука. Важното е, че не се налага да страдам.
Отново подложих спалнята на тест. Процедирах по същия начин като вчера. Този път шевовете издържаха. Това добре ли е? Не знам. Това му е проблемът с анализа на грешките. Ако спалнята се спука, докато спя в нея, ще пукна и аз. Колко време ще издържи?
Ако се появи теч, с малко късмет ще е достатъчно малък, за да реагирам навреме. Но с тези неща никога не се знае.
След като поседях малко в палатката, облечен в скафандъра, реших, че така само си губя времето. Не мога да изляза навън, докато спалнята е прикрепена към шлюза, но мога да вляза в марсохода и да затворя вратата.
Направих го и съблякох скафандъра. Спалнята си стоеше от другата страна на въздушния шлюз, все така под налягане. Пак мога да си проведа теста, но не се налага да търпя скафандъра.
Исках тестът да продължи достатъчно дълго (спрял се бях на осем часа), което означаваше, че трябва да прекарам това време затворен в марсохода.
Използвах принудителния престой да планирам пътуването. Нямаше много за добавяне към онова, което вече знаех. Ще стигна напряко до долината Моурт, после ще карам по нея до края й. Тя криволичи доста, но като цяло по посока на Скиапарели.
След това идва Арабия Тера. Всеки кратер е свързан с изкачване и спускане с гигантски наклон. Направих и невъзможното да открия най-прекия заобиколен маршрут. Убеден съм, че въпросният маршрут тепърва ще търпи промени. И най-добрият план оцелява едва до първата среща с врага.
Мич зае мястото си в съвещателната зала. Присъстващите бяха обичайните — Теди, Венкат, Мич и Ани, — но този път имаше и новодошли. Минди Парк, както и един мъж, когото Мич не познаваше.
— Какво става, Венк? — попита той. — Защо е това внезапно заседание?
— Има ново развитие на нещата — каза Венкат. — Минди, би ли обяснила на колегите за какво става въпрос?
— Ъъ, добре — кимна тя. — По всичко личи, че Уотни е завършил прикрепването на балона към караваната. Придържал се е към решението, което ние му пратихме.