Във въздушен ден ставам и включвам оксигенатора. Соларните панели вече са подредени от предния ден. Всичко е готово. А аз си почивам, било в спалнята, било в кабината на марсохода. Целият ден е на мое разположение. В спалнята е достатъчно широко, за да се чувствам добре, а в компютъра има достатъчно сериалчета, които да гледам за десети път и да се забавлявам.
Всъщност в долината Моурт навлязох още вчера. Но това си личи само ако следиш внимателно картата. Входът към долината е толкова широк, че каньонообразните й стени не се виждат нито отляво, нито отдясно.
Сега обаче определено се чувствам в каньон. Дъното му е прекрасно, тоест равно. Точно както се бях надявал. Невероятно е — тази долина не е създадена от река, която бавно си е проправяла път през скалата. Не, била е изкопана от мегапорой в рамките на един ден. Трябва да е било зрелищна гледка.
Странна мисъл: вече не съм в Ацидалийската равнина. Изкарах там четиристотин петдесет и седем дни, почти година и половина, и повече никога няма да я видя. Чудя се дали на някакъв по-късен етап няма да ме налегне носталгия по нея.
Стига изобщо да има „по-късен етап“. Майната й на носталгията, все ще я издържа някак, само да я доживея. Засега обаче единствената ми мисъл е да си ида у дома.
— Добре дошли отново в „Докладът на Уотни“ на Си Ен Ен — каза към камерата Кати. — Разговаряме с нашия редовен гост д-р Венкат Капур. Д-р Капур, предполагам, че хората си задават един-единствен въпрос. Обречен ли е Марк Уотни?
— Надяваме се, че не е обречен — отговори Венкат. — Но му предстоят трудни дни, истинско предизвикателство.
— Според последните ви сателитни данни прашната буря в Арабия Тера не утихва и ще блокира осемдесет Процента от слънчевата светлина, така ли е?
— Да.
— А Уотни няма друг източник на енергия, освен соларните панели?
— Така е, да.
— Ще може ли модифицираният му марсоход да работи при двайсет процента енергия?
— Не успяхме да измислим начин да заобиколим този проблем. Само животоподдържащата система гълта повече от въпросните двайсет процента енергия.
— След колко време ще навлезе в Бурята Тау?
— Сега е в началото на долината Моурт. При сегашния си темп на придвижване ще наближи ръба на Тау в ден 471. След дванайсет дни.
— Той със сигурност ще разбере, че нещо не е наред — каза Кати. — При такава ниска видимост бързо ще осъзнае проблема със соларните клетки. Не би ли могъл просто да се върне?
— За жалост, всичко работи срещу него — каза Венкат. — Ръбът на бурята не е някаква магическа граница, а просто район, където запрашеността на въздуха е малко по-висока. И ще става все по-висока, колкото по навътре в бурята навлиза Уотни. Промяната ще е трудно забележима — просто всеки ден ще е малко по-тъмен от предишния. Твърде вероятно е първоначално да убегне от вниманието му. — Венкат въздъхна. — Ще измине стотици километри и ще се чуди защо ефективността на соларните клетки намалява. Когато разбере, че има проблем с видимостта, ще е твърде късно. Нещо повече, бурята се движи срещу него, на запад. Когато осъзнае проблема, вече ще е навлязъл твърде дълбоко, за да се измъкне.
— И ние само ще гледаме как тази трагедия се разиграва пред очите ни? — попита Кати.
— Винаги има надежда — изтъкна Венкат. — Може би Уотни ще се усети по-рано, отколкото предполагаме ние, и ще успее навреме да се върне назад. Или пък бурята ще утихне неочаквано. Или той ще измисли как животоподдържащата система да работи с по-малка консумация на енергия. Марк Уотни е нашият експерт по оцеляване на Марс. Ако някой може да оцелее при тази ситуация, това е той.
— Дванайсет дни — каза Кати към камерата. — Цялата Земя гледа, но е безсилна да помогне.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 462
Още един скучен ден. Утре ще включвам оксигенатора, така че тази вечер ми е нещо като петък вечер.
Вече преполових долината Моурт. Точно според очакванията и надеждите ми теренът е добър. Наклонът е малък. Почти няма препятствия. Равен пясък с камъни тук-там, най-големите с диаметър петдесет сантиметра.
Сигурно се чудите как се оправям с навигацията. При първото си пътуване следях движението на Фобос по небето, за да се ориентирам за оста изток-запад. Но онова пътуване беше лесно в сравнение със сегашното и аз използвах предимно ориентири от релефа.