Мартинес поклати глава.
— Ще измисли нещо, командире. Имай вяра. Тя се усмихна унило.
— Рик, знаеш, че не съм набожна.
— Знам. Не ти говоря за вяра в Бог, а за вяра в Марк Уотни. Помисли си за всичките лайна, с които го замерва Марс вече година и половина, а той още е жив. Ще издържи и това изпитание. Не знам как, но ще оцелее. Умник е той.
Люис отхапа от храната си.
— Дано си прав.
— Искаш ли да заложиш сто долара? — предложи с усмивка Мартинес.
— Естествено, че не.
— И с право — кимна той.
— Никога не бих се хванала на бас за такова нещо — заяви Люис. — Но това не значи, че според мен той ще…
— Дрън-дрън — прекъсна я Мартинес. — Просто дълбоко в себе си вярваш, че Марк ще успее, и не искаш да загубиш сто долара.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 473
Днес е петият ми въздушен ден и всичко върви добре. По план утре трябва да продължа южно от кратера Март. След това нещата би трябвало да са по-лесни.
Намирам се между няколко кратера, които оформят триъгълник. Викам му Триъгълника на Уотни, защото след всичките ми изпитания на тази ужасна планета все трябва да кръстят нещо на мен.
Трувело, Бекерел и Март са върховете на триъгълника, а други пет големи кратера се редят по страните му. При нормални обстоятелства това не би трябвало да представлява проблем, но с моята импровизирана навигация като нищо ще се озова до ръба на някой от тях и ще се наложи да обръщам назад, а това ще ми загуби време.
След Март ще съм излязъл от Триъгълника на Уотни (о, да, името все повече ми харесва). После ще мога смело и безотговорно да поема по права линия към Скиапарели. Пак ще има много кратери по пътя ми, но те са сравнително малки и заобикалянето им няма да ми отнеме много време.
Движа се с много добро темпо. Арабия Тера е много по-камениста от Ацидалийската равнина, но далеч не е толкова страшна, колкото се бях опасявал. Повечето камънаци са достатъчно малки да мине марсоходът през тях, а по-големите заобикалям.
Остават ми хиляда четиристотин трийсет и пет километра. МИА на „Арес 4“ е в югозападната част на Скиапарели. Основната цел на „Арес 4“ е да проучи дългосрочните ефекти на марсианския климат върху дълбоките скални слоеве, които се виждат добре в кратера на Скиапарели.
Такъв поне беше първоначалният план на мисията. Аз ще им отмъкна излитащия апарат, а командир Люис така и не върна „Хермес“ на Земята, така че групово прецакахме колегите от „Арес 4“ и плановете на НАСА. Сигурно ще пратят друг МИА и ще чакат следващия удобен прозорец.
Направих проучване за Скиапарели и новините са окуражителни. Най-лесният маршрут за навлизане в кратера е откъм моята страна, буквално на пътя ми. Изобщо няма да се наложи да обикалям по ръба. А пътеката надолу е лесна за намиране, дори за някого с моята навигация. На самия ръб, в северозападната му част, има малък кратер и това ще е ориентирът, който да открия. На югозапад от въпросния малък кратер има полегат склон към дъното на Скиапарели.
Малкият кратер си няма име. Поне си няма на картите, с които аз разполагам. Затова ще го кръстя Входния кратер. Защо не? Мога да си кръщавам разни неща.
Друго какво… оборудването ми започва да показва признаци на остаряване. Нищо чудно, тъй като трайността му изтече отдавна. През последните два дни батериите се зареждат по-бавно. Соларните клетки произвеждат по-малко ток, това е. Не е голяма работа, просто ще удължа времето за зареждане.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 474
Е, прецаках работата.
Рано или късно щеше да се случи. Обърках навигацията и се озовах при ръба на кратера Март. Той е широк сто километра и не мога да го видя целия, така че не знам къде точно по периметъра му се намирам.
Издигнатият ръб се пада перпендикулярно на посоката, в която се движа. Следователно нямам никаква представа накъде да тръгна. А не ми се ще да поема по по-дългия заобиколен път. Първоначално смятах да го заобиколя от юг, но не знам с колко съм се отклонил от курса, значи северната дъга може да се окаже по-късата.
Ще трябва да изчакам Фобос да залезе, за да определя географската дължина, после слънцето да залезе, за да определя ширината по местоположението на Денеб. Така че приключих с прехода си за днес. Изминах седемдесет от обичайните си деветдесет километра на ден, следователно не изоставам твърде много с графика.