Минди се завлече при компютъра си. Днешната смяна започваше в два и десет следобед — странен час, но графикът на Минди беше съобразен с графика на Марк Уотни. Тя спеше, когато и той спеше. Уотни си спеше през нощта на Марс, а Минди всеки ден изместваше времето си за лягане с четиресет минути напред и лепеше алуминиево фолио по прозорците си с надеждата да поспи поне малко.
Отвори последните сателитни снимки. Вдигна вежда. Уотни още не беше раздигнал лагера си. Обикновено потегляше на път рано сутрин, веднага щом се развиделеше достатъчно. По обяд спираше и разполагаше соларните клетки, за да се възползва максимално от слънцето за презареждане.
Днес обаче още не беше тръгнал, а на Марс отдавна не беше ранно утро.
Огледа повърхността около марсохода и спалнята за съобщение. Откри го на обичайното място — северно от лагера. Разчете морзовия код и очите й се разшириха.
ПРАШНА БУРЯ. СЪСТАВЯМ ПЛАН.
Минди едва не изпусна мобилния си от бързане. Стисна зъби и набра личния номер на Венкат.
23.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 476
Май има шанс да се справя.
Намирам се в самия край на бурята. Не знам колко е голяма, нито накъде се движи. Но съм наясно, че се движи, а това е нещо, от което мога да се възползвам. Не е нужно да се мотая насам-натам, за да я изследвам. Тя сама ще дойде при мен.
Бурята е просто прах във въздуха, не е опасна за марсоходите. Опасна е за количеството енергия, което соларните панели произвеждат, затова реших да мисля за нея като за „процентна загуба на енергия“. Проверих ситуацията вчера и установих, че батериите са се заредили на деветдесет и седем процента от оптималното. Следователно за момента моята буря е трипроцентна.
Трябва да се движа и трябва да произвеждам кислород. Това са двете ми основни цели. Двайсет процента от цялата мощност отиват за производството на кислород (когато спирам през въздушните дни). Ако се озова в буря от 81%, здраво ще загазя. Кислородът ще ми свърши, дори ако пренасоча цялата налична мощност към оксигенатора. Това е фаталният сценарий. В действителност обаче ще стане фатално много преди въпросните 81%. Трябва ми енергия за придвижване, иначе ще заседна на едно място и ще чакам бурята да отмине или да утихне. А това може да трае с месеци.
Колкото повече енергия генерирам, толкова повече ще мога да отделям за преходите. Когато небето е чисто, осемдесет процента от цялата мощност отиват за придвижване. Благодарение на тях изминавам по деветдесет километра на ден. В момента, при трипроцентна загуба, ще измина 3.3 километра по-малко.
Малко по-късите дневни преходи не са проблем. Предвидил съм достатъчно време в резерв, но в никакъв случай не трябва да навлизам дълбоко в района на бурята, иначе никога няма да се измъкна.
Ако не друго, трябва да се движа по-бързо от бурята. Така бих могъл да я заобиколя, без тя да ме захлупи. Трябва да намеря начин да изчисля скоростта й.
Бих могъл да го направя, като остана тук едно денонощие. Ще сравня днешната мощност на батериите с утрешната. Достатъчно е да замеря данните в един и същи час. Така ще разбера колко бързо се движи бурята, не като километри в час, а като процентна загуба на мощност.
Но трябва да знам и каква е формата на бурята.
Прашните бури са големи. Могат да достигнат площ с диаметър от хиляди километри. Така че, когато тръгна да я заобикалям, трябва да знам накъде да тръгна. Най-добре ще е да тръгна перпендикулярно на нейното движение по отдалечаващ се вектор.
Ето плана ми:
В момента мога да измина осемдесет и шест километра (защото вчера батериите не се заредиха докрай). Ще оставя тук една соларна клетка и ще измина четиресет километра на юг. Ще оставя втора соларна клетка и ще измина още четиресет километра в южна Посока. Така ще имам три референтни точки по права линия от осемдесет километра.
Утре ще се върна да прибера клетките и да замеря данните. Като сравня съхранената енергия при трите референтни точки по едно и също време на деня, ще определя приблизителната форма на бурята. Ако е по-плътна на юг, ще я заобиколя от север. Ако е по-плътна на север, ще тръгна на юг.
Надявам се да тръгна на юг. Скиапарели е на югоизток от мен. Ако се наложи да тръгна на север, ще си удължа значително пътя.
Има един малък проблем с плана ми — няма как да „запиша“ работата на соларните клетки, които оставям по пътя си. Лесно е да следя и архивирам работата на клетките с компютъра на марсохода, но той пътува с мен. Следователно не ми върши работа, защото трябва да засека показанията на соларните по едно и също време на различни места.