Докато бях навън, събрах оцелелите двайсет и шест соларни панела и ги сложих да се приличат, за да заредя батериите. Така де, защо да не се възползвам от тази възможност?
Накратко, предстои ми да се справя с няколко проблема. Първо, трябва да изправя караваната. Или поне да я преместя така, че тежестта й да не пада върху балона. Второ — да изправя марсохода. Накрая — да демонтирам счупената кука на марсохода и да я сменя с резервната от караваната.
Трябва да напиша съобщение на НАСА. Сигурно се тревожат.
Минди разчете на глас морзовото съобщение:
— „Катурнах се. Оправям нещата.“
— Какво? Само толкова? — попита по телефона Венкат.
— Това е написал — отвърна тя. Придържаше телефона с рамо и пишеше имейл на останалите заинтересовани страни.
— Четири думи? Само това? Нищо за себе си? За оборудването? За запасите?
— Е, хванахте ме — пошегува се Минди. — Написал е подробен доклад, но аз реших да ви излъжа, защото… ами, без причина.
— Много смешно — отбеляза Венкат. — Бъзикаш се с голямата клечка в компанията, която ти дава работа. Да видим докъде ще те доведе това.
— О, не — възкликна Минди. — Може да си загубя работата на междупланетен воайор? Май ще трябва да използвам магистърската си степен за нещо друго.
— Помня времето, когато беше срамежлива, момиче.
— Да, ама сега съм космически папарак. Нахалството върви с работата.
— Да, да — каза Венкат. — Просто разпрати имейл, става ли.
— Вече го изпратих.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 499
Днес свърших много работа.
Денят не започна добре — бях ужасно схванат. В момента едната странична стена на марсохода се явява под и точно там прекарах нощта. Въздушният шлюз гледа към небето и няма как да използвам спалнята. Е, пак я използвах в известен смисъл — нагънах платнището и спах отгоре му за по-меко.
Както и да е, ще кажа само, че стените на марсохода не стават за спане. Но след като закусих с картоф и викодин, се почувствах по-добре.
По план трябваше да започна с изправянето на караваната. Но после промених мнението си. Огледах я добре и прецених, че няма начин да я изправя със собствени сили. Трябваше ми марсо-ходът.
Затова посветих днешния ден на тази задача — да изправя марсохода на колелата му.
Когато потеглях на път, взех всичките си инструменти с идеята, че ще ми потрябват за модификациите на МИА. Взех и кабели. Стигна ли до МИА, соларните клетки и батериите ще са на фиксирани позиции. Не искам да местя марсохода всеки път, когато трябва да използвам дрелка от обратната страна на МИА. Затова натоварих всичките кабели, които успях да сместя.
И добре, че го направих, защото кабелите могат да служат и за въжета.
Изрових най-дългия. Него използвах да захраня дрелката, която изпържи „Патфайндър“. Кръстил съм го Късметлийския кабел.
Включих единия му край към батерията, а другия — към прословутата дрелка. После я взех и пообиколих да намеря солиден терен. Намерих го и продължих нататък, докъдето ми позволяваше дължината на кабела. Забих еднометрово свредло на половин метър в твърдата скала, изключих кабела и го вързах за основата на свредлото.
После се върнах при марсохода и вързах другия край на кабела за товарната скара върху покрива му, откъм високата страна. Така се сдобих с дълго въже, опънато перпендикулярно на марсохода.
Върнах се назад, до средата на въжето, и го дръпнах странично. Дългото „рамо“ увеличаваше неимоверно силата, която прилагах — на принципа на лоста. Стисках палци свредлото да не се скърши.
Отстъпих назад, като продължих да дърпам. Все нещо трябваше да отстъпи и това нямаше да съм аз. Архимед беше на моя страна. И ето че марсоходът най-сетне се изправи.
Стовари се на колелетата си и вдигна облак мек прах. Всичко се случи в пълна тишина. Бях твърде далеч, а рехавата марсианска атмосфера не се слави с добра звукопроводимост.
Развързах кабела, освободих свредлото на дрелката и се върнах при марсохода. Пуснах му пълна диагностика. Пълната диагностика е адски отегчително занимание, но трябва да се направи. Всички системи и подсистеми работеха отлично.