4.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 32
Натъкнах се на няколко проблема във връзка с водния си план.
Идеята ми е да направя шестстотин литра вода (количеството е ограничено от хидразина в резервоарите на МСА). Това означава, че ще ми трябват триста литра течен кислород.
Кислород лесно мога да направя. Горивният генератор на МИА пълни десетлитровия си резервоар с въглероден диоксид за двайсет часа. После оксигенаторът ще го превърне в кислород, атмосферният регулатор ще отчете завишена концентрация на кислород в Подслона, ще изтегли излишното количество от въздуха и ще го складира в главните кислородни резервоари. Те ще се напълнят рано или късно, така че ще трябва да прехвърля кислород в резервоарите на марсоходите и дори в бутилките на скафандрите, ако се наложи.
Но този процес е сравнително бавен. При половин литър въглероден диоксид на час, ще ми трябват двайсет и пет дни да извлека кислорода, който ми трябва. А това е повече време, отколкото ми харесва.
Съществува и проблемът със съхраняването на водорода. Резервоарите в Подслона, в марсоходите и на всички скафандри могат да поберат максимум триста седемдесет и четири литра газ. А за да съхраня всички изходни материали за направата на вода, ще ми трябват цели деветстотин литра складов обем.
Обмислих варианта да използвам един от марсоходите като „резервоар“. Той определено ще е достатъчно голям, но просто не е проектиран да издържи на такова вътрешно налягане. Сигурно се досещате, че е проектиран да работи при вътрешно налягане от една атмосфера, а на мен ми трябват съдове, които да издържат на петдесет пъти по-голямо налягане. С други думи, марсоходът ще избухне.
Най-лесният начин да съхраниш изходните материали за вода е да ги превърнеш във вода. Точно това ще трябва да направя и аз.
Концепцията е проста, но изпълнението ще е адски опасно.
На всеки двайсет часа ще разполагам с нови десет литра въглероден диоксид благодарение на горивния генератор на МИА. Ще го прехвърлям в Подслона с помощта на високонаучния метод, изразяващ се в следното — ще откачам резервоара от „краката“ на МИА, ще го домъквам в Подслона и ще отварям клапата, така че газът да изтече.
След което оксигенаторът ще го превърне в кислород.
После ще пусна хидразин, МНОГО БАВНО, през иридиевия катализатор, за да го разложа на азот и водород. Ще насоча водорода към някакво ограничено по размери място и ще го подпаля.
Както виждате, планът ми предоставя куп разнообразни възможности да умра в мъките на огнен ад.
Първо, хидразинът сам по себе си е смъртно опасен. Ако допусна и най-малката грешка, от мен ще остане само възпоменателен кратер, наречен на моето име, на мястото на Подслона.
Дори да приемем, че не прецакам нещата с хидразина, остава проблемът с изгарянето на водорода. Нали си давате сметка, че планът ми е да запаля пожар. В Подслона. Нарочно.
Ако попитате който и да било инженер в НАСА какво е най-лошото, което може да сполети Подслона, той ще ви отговори веднага: пожар. Ако го попитате какъв ще е резултатът, той ще ви отговори: смърт от изгаряне.
Но ако успея, ще се сдобия с постоянен източник на вода, без да ме е грижа за съхранението на водорода и кислорода. Те ще се кондензират във въздуха във вид на влага, която водният рециклатор ще изтегли на свой ред.
Дори не се налага да правя точни изчисления за съотношението между хидразина и въглеродния диоксид в горивния генератор. В Подслона има достатъчно кислород, имам и значителен резерв. Просто трябва да внимавам — да не направя толкова много вода, че да остана без кислород.
Свързах горивния генератор на МИА към енергийното захранване на Подслона. За щастие, и двата използват ток с еднакъв волтаж. Генераторът си работи кротко и ми събира въглероден диоксид.
Половин порцион за вечеря. Днес не свърших друго, освен да измисля план, който ще ме убие, а това не отнема много енергия.
Тази вечер ще догледам „Трима са много“. Честно казано, господин Фърли ми харесва повече от съпрузите Роупър.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 33
Това може да е последният ми запис.
Още от ден 6 съм наясно, че има голям шанс да си умра тук. Но смятах, че ще стигна дотам, след като изям всичката храна. Не предполагах, че може да умра толкова скоро.