Не знам как са го направили, но някак са създали радиален сигнал, пък бил той и слаб. И аз го чух!
Съобщението ми за днес гласеше: „УЛОВИХ МАЯКА“. Ако имах достатъчно камъни, щях да добавя: „АДСКИ ДОБРА ИДЕЯ!“. Но тук районът е песъчлив.
МИА чакаше в югозападната част на Скиапарели. Висок беше цели двайсет и седем метра, конусовидната му снага блестеше под обедното слънце.
Марсоходът прехвърли билото на една дюна в съседство, повлякъл караваната. Забави за миг, после продължи с максимална скорост към кораба. Спря на двайсетина метра от него.
Остана там десет минути, докато астронавтът си обличаше скафандъра.
Астронавтът изхвърча от шлюза, спъна се и падна на земята, после се изправи тромаво. Видя МИА и размаха ръце, сякаш не можеше да повярва, че е там.
Подскочи няколко пъти, вдигнал високо юмруци. После се смъкна на едно коляно и отново размаха юмруци към небето.
Хукна към кораба и прегърна приземяваща скоба Б. След миг-два пусна скобата и отново се разтанцува.
Уморен от вълнението, астронавтът постоя с ръце на кръста, загледан в източените линии на инженерното чудо пред себе си.
Изкачи стълбата на приземяващия модул, стигна до излитащия и влезе през въздушния шлюз. Затвори вратата след себе си.
25.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 505
Успях, най-после успях! В МИА съм!
Е, в момента съм в марсохода. Но бях в МИА, колкото да пусна диагностика на системите. През цялото време бях със скафандъра, защото животоподдържането на апарата още не е включено.
Сега МИА провежда автодиагностика, а аз го помпам с кислород и азот от марсохода. Това е част от конструктивното решение на излитащия апарат. Той не си носи въздух. И защо да го прави — би било допълнителна тежест, при това напълно излишна, щом в съседство има пълен с въздух Подслон.
Момчетата и момичетата в НАСА сигурно в момента отварят шампанско и ми пращат куп имейли. След малко ще ги прочета. Но преди това трябва да осигуря нормална среда за живот в МИА. Стане ли това, ще се пренеса там.
А после ще проведа един адски досаден разговор с НАСА. Не заради съдържанието му, а заради четиринайсетминутното закъснение на сигнала между МИА и Земята.
(13:07) ХЮСТЪН: Поздравления от всички ни в контролната зала! Браво на теб! Докладвай за положението си.
(13:21) МИА: Благодаря! Аз съм добре. Марсоходът и караваната са доста износени, но още функционират. Оксигенаторът и атмосферният регулатор са в изправност. Не взех водния рециклатор, само водата. Имам много картофи. Без проблем ще изкарам до ден 549.
(13:36) ХЮСТЪН: Радваме се да го чуем. „Хермес“ е по курс за прелитане в ден 549. Както знаеш, МИА ще трябва да намали масата си, за да набере достатъчно височина за срещата. До края на деня ще ти изпратим указания за модификациите. Колко вода имаш? Какво направи с урината?
(13:50) МИА: Имам още 550 литра вода. Урината я изхвърлях.
(14:05) ХЮСТЪН: Съхранявай цялата вода. Не изхвърляй урината. Пази я някъде. Включи радиото на марсохода и го остави така. Можем да се свързваме с него чрез МИА.
Брус нахлу в кабинета на Венкат и се тръсна безцеремонно на един стол. Пусна куфарчето си на пода и увеси безжизнено ръце.
— Как беше полетът? — попита Венкат.
— Вече не помня какво е да спиш — каза Брус.
— Значи е готово? — попита Венкат.
— Да, готово е — кимна Брус. — Но няма да ти хареса.
— Слушам те.
— Имай предвид — каза Брус, докато вадеше тефтер от куфарчето си, — че това е крайният резултат от хиляди часове работа, тестове и екипно мислене на най-добрите мозъци в ЛРД.
— Не се и съмнявам, че е било истинско предизвикателство да намалите масата на кораб, който поначало е конструиран да бъде възможно най-лек — отбеляза Венкат.
Брус плъзна тефтера към него по плота на бюрото.
— Проблемът е със скоростта при прехващането. МИА е конструиран да се издигне до ниска орбита, което се равнява на скорост от 4.1 километра в секунда. „Хермес“, от своя страна, ще прелети с 5.8 километра в секунда.